Изневяра
- Автор: Алтан Ахмет
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Памет
- ISBN: 978-954-29-6001-0
- Переводчик: Панайотка Панайотова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Изневяра». Краткое содержание книги:
„Даваше си сметка, че ако се срещнеше още веднъж с него, това нямаше да бъде вече просто «забежка» — случайна, за един път. Приключението й щеше да се превърне в един объркан и труден лабиринт, от който нямаше да може да излезе. Или поне нямаше да може да излезе лесно. Чувстваше го. Ако ще бяга — сега е моментът. След това ще бъде късно. Въпреки това не искаше да избяга. Любопитството «А после какво?» я измъчваше толкова силно, колкото възбудата и насладата от преживяното. Както в началото на много подобни връзки, тя попадна в капана на любопитството.“
След като прочетете тази книга, вече нищо няма да бъде същото.
Тя ще ви накара да преосмислите живота, връзките си, копнежите си, неподозираните стремежи на плътта и емоциите и с изненада ще откриете, че всъщност са много по-различни, отколкото сте предполагали…
Това не е само „дисекция“ на една изневяра, а проникновен психологически анализ на мислите, подбудите, чувствата определящи поведението на човешката личност!
Едно разтърсващо и пълно с обрати пътуване из най-скритите кътчета на съзнанието!
Много малко писатели могат да изследват дълбочината на чувствата и да разкажат завладяващо за хората и любовта като Ахмет Алтан.
До вкъщи мълчаха. Халюк нищо не каза. Айдан гледаше през прозореца на колата. Без да изпитва болка, мислеше за живота си — бъдещето, надеждите, плановете й — всичко си отиде… Не можаха да я хванат, не я осъдиха, не я вкараха в затвора, но така или иначе слухът, че са я обвинили в кражба на пари, щеше да стигне в службата й. Такива работи бързо се разчуваха, а може и вече да се е разчуло… Даде им коз да не й вярват в бъдеще.
Влязоха вкъщи и макар да беше сутрин, Халюк си наля уиски.
— Ти искаш ли?
— Не, благодаря…
— Гаден мръсник, как без да му мигне окото се опита да те наклепа… Дяволът ми вика: „Иди при него и му виж сметката на мръсника.“
Айдан запали цигара:
— А, ако е вярно, това, което казва…
Лицето на Халюк побеля като платно. На лицето му се изписа изненада и недоверие, подобно на командир, който по време на война е застигнат от куршум, както си седи в собствения си щаб.
— Какво говориш, Айдан…
Айдан смукна дълбоко дима от цигарата си. После, без да бърза, я остави в пепелника пред себе си. Следващите й думи щяха да разрушат последната останала здрава, или изглеждаща здрава, част от живота й. Подобно на дърво, обхванато от пламъците, щеше да се превърне в пепел, но не й пукаше. Подобно на хората, които бяха загубили много по-важни неща в живота си, й беше все едно дали ще притежава останалото. Беше я обзело странно желание да стигне до дъното — там, откъдето нямаше по-надолу.
Това не беше единственото й чувство в този момент.
Неясно защо, но искаше да си отмъсти на Халюк. Гледаше изненаданото му и объркано лице и заедно с пренебрежението към него, че нищо не знае и не разбира, изпитваше и желание за близост. Двете чувства се боричкаха в нея и тя се опитваше да разбере кое ще излезе по-силно. Знаеше, че Халюк мрази да бъде подценяван и пренебрегван, и ако замълчеше сега, можеше да спаси брака си, но също така знаеше, че един живот, в който Халюк не знае истината ще я подтикне към търсене на нови приключения.
Беше наясно, че в този момент е готова да загуби всичко — не проговори ли сега, никога нямаше да го направи.
Пое дълбоко въздух като плувец, готвещ се да се гмурне в дълбокото.
— Мъжът каза истината…
— Ти ли открадна портфейла на мъжа?!
— Да.
— И какво направи с него?
— Хвърлих го в боклука.
Халюк покри лицето си с ръце. Почти простена:
— Господи!… И защо го взе, Айдан? Пари ли ти трябваха?
— Разбира се, че не…
— Тогава защо?
— Има много неща, които ти не знаеш, Халюк…
Халюк разхлаби възела на вратовръзката си. Стана му ясно, че е изправен пред още по-голямо нещастие. Айдан се уплаши, че може да го доведе до нервна криза.
— Добре ли си?
— Добре съм… И какво е това, което не знам?
— Наистина ли искаш да научиш?
— Кажи каквото ще казваш! — Халюк изкрещя.
Забила поглед в стената насреща, с равен и безчувствен глас, Айдан разказа от игла до конец всичко — как се запознали с Джем, как се срещали, как след това той се дистанцирал, как отчаяна започнала да краде дребни вещи от съседите… Само две неща премълча — че се е любила с Джем, докато е говорила по телефона с него и че го е довела у дома, когато той е бил вкъщи…
Млъкна и погледна Халюк. Закрил ръцете си с ръце, Халюк плачеше.
— Защо, Айдан? Защо направи всичко това? Боже!… А аз толкова те обичах… Защо го направи…
Айдан стана. От вътре й идваше да каже като жената от черно-белия скандинавски филм: „Много е късно да плачеш“, но се сдържа и с хладнокръвна решителност рече:
— Ти помисли и разбери защо, Халюк…
Ако Айдан бе започнала да се защитава и оправдава, може би бракът им щеше да свърши до тук. Може би Халюк, без да я изслуша, щеше да стане и да хлопне вратата зад гърба си. Но Айдан не го направи. Хладнокръвието й издаваше сила и показваше, че е готова да се опълчи срещу всичко. Това изненада и обърка Халюк. В този момент се почувства още по-привързан към нея. А също — виновен и съкрушен.
Този ден и двамата не отидоха на работа.
И нищо не ядоха.
До вечерта Халюк я разпитва за всичко до най-малките подробности. Айдан отговаряше отегчено. От време на време Халюк плака, от време на време повтаря „А аз толкова те обичах“, друг път безсилен в яда си, крещя: „Как може да си позволиш да постъпваш като евтина курва, ти, която… Този мъж сигурно ни се подиграва сега…“.