Кръвна линия
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-655-331-7
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кръвна линия». Краткое содержание книги:
Галилея, 1025 г. При превземането на древна цитадела, рицар тамплиер открива свещено съкровище, пазено от векове в лабиринта под крепостта — Бахал Ису, жезъла на Исус Христос, безценна реликва, наградена със загадъчна сила, която обещава завинаги да промени човечеството.
Хилядолетие по-късно сомалийски пирати атакуват яхта недалеч от Африканския рог и отвличат млада бременна американка. Командир Грей Пиърс е пратен на спасителна мисия в африканската джунгла. Жената не е просто някаква богата туристка, а Аманда Гант-Бенет, дъщеря на американския президент.
Но онова, което би трябвало да е проста спасителна мисия, се превръща в огнен ад и смъртоносно предателство, когато Грей и екипът му откриват, че заложницата е пешка в зашеметяващ терористичен акт с мрачни последици. При това опасността тепърва започва…
Полезрението й започна моментално да се стеснява.
Тя се опита да се съпротивлява, като се питаше как ли са я разкрили. Беше положила сериозни усилия да изгради фалшивата си самоличност на случайно минаваща жена, без роднински връзки в района — нищо, което би могло да се проследи и провери лесно.
За съжаление това се оказа фатално.
— Изглежда в по-добра форма от средната — каза жената на санитаря, като оглеждаше Кат, сякаш беше свиня на селски панаир. — Странно. Виж само мускулите й. Не виждам признаци за хронична употреба на наркотици или нещо подобно. Сигурни ли сте, че отговаря на стандартния протокол?
— Всичко е проверено, доктор Маршал. Току-що се е преместила тук. Няма работа. Няма семейство. Сменяла е градове три пъти през изминалата година, преди да дойде тук. Гейнсвил, Атланта, а сега и Чарлстън. Никой няма да забележи изчезването й.
Светът се нагъваше и затваряше около Кат.
Разговорът им я последва в забравата.
— В такъв случай е пристигнала точно навреме. Преди малко получих съобщение от Хижата. Искат още опитни образци.
Кат усети как якият санитар я вдига.
— Хижата? — попита той. — С какво се занимават там?
— Повярвайте ми, по-добре да не знаете.
19.
2 юли, 22,20 ч.
Дубай, ОАЕ
Грей стоеше пред прозореца на хотела и се взираше във вълшебния силует на Дубай, изумруден оазис, кацнал между пустинята и синьото море. Небостъргачи и извисяващи се до облаците заострени кули сияеха от светлини, издигаха се от съвременната Мека на огромни молове, хотели и модерни жилищни комплекси, свързани с ивици неон с всички възможни оттенъци. Панорамата приличаше не толкова на град, колкото на светеща платка, бръмчаща с електричеството на целия регион.
Изглеждаше му невероятно, че само преди пет часа се беше намирал в страна, съсипана от войни, глад и суша — страна, управлявана не толкова от правителство, колкото от пирати.
А сега погледът му се рееше над град — чудо.
Разраснал се с шеметна скорост, Дубай бе изникнал като мираж от пустинята. Перлата в короната му беше небостъргачът Бурдж Халифа, висок над двеста етажа, най-високата постройка в света, приличаща на тънък планински връх на ръба на морето. Архитекти от целия свят продължаваха да си съперничат в изграждането на будещи благоговение проекти, в които имаше една обща тема — противопоставянето срещу природата и стихиите й. В рамките на града човек можеше да се излежава на слънчев плаж, а час по-късно да кара сноуборд в най-големия закрит ски курорт в света. А който искаше най-доброто от всичко, новооткритият хотел „Палацо Версаче“ имаше свой плаж с климатични инсталации, които да охлаждат туристите, докато се пекат на слънце.
Но най-големият от тези непокорни на природата проекти се намираше отвъд плажовете — прочутите изкуствени острови на Дубай. Техният хотел се намираше недалеч от Палм Джумейра, изкуствен архипелаг във формата на палма, който бе толкова голям, че се виждаше от космоса. Стъблото на палмата започваше от материка и се разделяше на шестнайсет листа, обкръжени от вълнолом във формата на лунен сърп. Изграждаха се още два подобни острова, които щяха да удължат десетократно бреговата линия на Дубай.
Грей беше чел и за други проекти в страната — подводен хотел „Хидрополис“ с площ единайсет хектара; проектиран от германци плаващ дворец, направен изцяло от лед и с подходящото име „Синият кристал“, а още по-навътре в морето се намираше частично завършеният остров Утопия във формата на морска звезда и защитен от вълнолом, извит като лунен сърп, замислен както за туристи, така и като корпоративен анклав поради уникалната си изолираност.
Тук, в Дубай, природата сякаш нямаше думата пред възвишените мечти на човека.
— Трябва да опиташ душа, Пиърс. — Ковалски излезе от банята с кърпа около слабините. — Има струи, които уцелват всички подходящи места — и някои неподходящи.
Изглежда, че мечтите на някои хора не бяха чак толкова възвишени.
Грей обърна гръб на градския силует. Раменете му още бяха в мехури и душът изобщо не му изглеждаше примамливо предложение.
„Може би една вана“.
Групата се беше настанила в апартамент с две спални. Ковалски и Грей бяха в едната, а Сейчан в другата. Тъкър и Каин заемаха дивана в дневната, където имаше маса за билярд, мокър бюфет и огромен телевизор с плосък екран. Грей чу, че текат новините на Би Би Си.