Кръвна линия
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-655-331-7
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кръвна линия». Краткое содержание книги:
Галилея, 1025 г. При превземането на древна цитадела, рицар тамплиер открива свещено съкровище, пазено от векове в лабиринта под крепостта — Бахал Ису, жезъла на Исус Христос, безценна реликва, наградена със загадъчна сила, която обещава завинаги да промени човечеството.
Хилядолетие по-късно сомалийски пирати атакуват яхта недалеч от Африканския рог и отвличат млада бременна американка. Командир Грей Пиърс е пратен на спасителна мисия в африканската джунгла. Жената не е просто някаква богата туристка, а Аманда Гант-Бенет, дъщеря на американския президент.
Но онова, което би трябвало да е проста спасителна мисия, се превръща в огнен ад и смъртоносно предателство, когато Грей и екипът му откриват, че заложницата е пешка в зашеметяващ терористичен акт с мрачни последици. При това опасността тепърва започва…
А това означаваше осигуряване на достъп до архива на клиниката.
Докато Кранстън работеше, Лиза отвори чантата си и се престори, че проверява телефона си. Натисна бутон, както я бе инструктирал Пейнтър, след което пъхна тънкото устройство между меката седалка и облегалката, като прикриваше действията си с чантата. Телефонът имаше вграден безжичен микрорутер, който щеше да позволи на Сигма да се свърже със сървъра на клиниката и да проникне в него. Пейнтър се беше опитал да й обясни по-подробно, но електрониката не беше нейната стихия. Просто изпълняваше инструкциите — да изчака Кранстън да влезе в системата с паролата си, след което да активира рутера и да го остави някъде наблизо.
Закопчалката на чантата й щракна.
Задачата й тук беше изпълнена.
Изглеждаше прекалено лесно, но пък това се очакваше.
Пейнтър беше описал мисията като мека инфилтрация. Вместо да атакуват фронтално портата, Кат и Лиза имаха за цел да оставят следа от електронни трохи — подслушващи устройства, камери, безжични микрофони. Повечето инструменти бяха проектирани от самия Пейнтър, пригодени за лесно скриване и с минимална сигнатура.
„Но всичко може да бъде открито, стига да има достатъчно време“ — беше я предупредил Пейнтър.
Затова втората част на мисията й беше да не се заседява тук.
И сега трябваше да изпълни и тази инструкция.
Набързо взе всичко необходимо от д-р Кранстън, заедно с папката брошури и отчети. Той я изпрати обратно до лобито, обеща да поддържат контакт и не след дълго Лиза се озова отново под безмилостното лятно слънце.
Качи се в колата си — луксозен седан, който трябваше да отговаря на прикритието й. Макар нейната част от мисията да беше изпълнена, тя си оставаше напрегната. Планът беше да се срещнат с Кат в хотела им в центъра на Чарлстън. Щеше да се успокои едва след като двете отново бъдат заедно. От там нататък електронните устройства щяха да поемат шпионирането.
Обърна седана и излезе на улицата, все още разтревожена за Кат. Чувстваше се виновна, че изоставя партньора си.
Единствената й утеха беше, че Кат е професионалистка.
Нищо не можеше да я извади от равновесие.
„Какво става, по дяволите?“
Крачейки напред-назад в малката стая, Кат погледна часовника на предплатения си телефон. Беше минал повече от час, откакто влезе в клиниката. Вече трябваше да е излязла. Бе попълнила формулярите и ги беше предала на същия санитар, който я доведе тук и я заключи.
Беше й казано да чака, първоначалното одобрение щяло да отнеме известно време. И че процедурата не се изчерпваше с формулярите. „След няколко минути ще дойде доктор, който ще ви прегледа и ще ви направи ултразвук. Ще получите скромна сума, за да ви вземем кръв и урина. В рамките на пет работни дни ще ви бъде съобщено по телефона дали сте одобрена за донор“.
Това й бе съобщено с отегчен монотонен глас, сякаш санитарят изнасяше една и съща реч стотици пъти на ден. Може и да беше така. Чуваше как идват и си отиват други мъже и жени, как се отварят и затварят врати в дългия коридор за прегледи.
Беше се надявала да я разведат из донорския център и да успее да постави камера и там, може би дори да се опита да стигне и до другите две изследователски сгради. Сега това не изглеждаше особено вероятно, освен ако не проявеше повече дързост.
Отиде при заключената врата. Имаше шперц в токчето на дясната си обувка и сгъваем нож в лявата, но трудно щеше да обясни бягството си, ако я хванеха. Имаше и по-лесен начин.
Почука силно и завика умоляващо:
— Ехо! Трябва да отида до тоалетната! Моля ви, някой може ли да ми помогне?
Не след дълго вратата беше отключена.
Очакваше да види същия санитар — но вместо това се озова пред облечена в бяло стройна лекарка със сиви очи. Санитарят беше зад нея с поднос стъкленици за кръвни проби и няколко спринцовки.
Единственият сигнал за тревога беше, че една от спринцовките бе пълна.
Преди да успее да реагира, жената пристъпи напред и опря къса черна палка в корема й. Електрическият заряд изпращя високо в тясното пространство. Агония прониза цялото й тяло, концентрира се в корема й и стегна мускулите й. Крайниците й излязоха от контрол и Кат залитна настрани, на път да изпадне в конвулсии.
Лекарката явно очакваше това, подхвана я и я положи на пода. Санитарят затвори вратата и застана от другата й страна със спринцовка в ръка. Дори през болката от електрошока Кат усети как иглата се забива в шията й.