Под напрежение

— Нищичко — рече Майрън, напъвайки се да избистри мисълта си. — Ако приемем, че си права, тя вероятно се е обадила вчера на дилъра си. Имаш ли поне малка представа кой може да е?

— Засега не. Знаем единствено, че вчера е излизала с колата. Електронната й винетка е била засечена на магистралата „Гардън Стейт“ близо до федерално шосе 28. Възможно е да е отивала в Нюарк.

Майрън се замисли.

— Направихте ли оглед на колата й?

— На нейната кола ли? Не. Защо?

— Ще имаш ли нещо против аз да я огледам?

— Ключовете у теб ли са?

— У мен са.

— Ох, тези агенти — завъртя глава тя. — Хайде, върви. Трябва да се връщам на работа.

— Само още един въпрос, Мюс.

Тя се спря.

— Защо ми показваш всичко това, след като снощи ти излязох с мръсния номер за адвоката и неговия клиент?

— Защото, поне засега, нямам изградена версия — призна тя. — И защото, ако съм пропуснала някак си нещо — ако наистина си имаме работа с убийство — няма значение кого се предполага да защищаваш. Ти обичаше Сузи. И в никакъв случай няма да оставиш убиеца й да се разхожда на свобода.

На слизане с асансьора мълчаха. Мюс слезе на партера. Майрън продължи надолу до гаража. Натисна дистанционното, чу писукането. Сузи караше мерцедес S63 AMG. Отключи го и седна на мястото на шофьора. Уханието на парфюм от диви цветя наново му напомни за Сузи. Отвори жабката и извади оттам книжката на колата, застраховката и наръчника на водача. Разтърси се под седалките — не че знаеше какво търси, но просто ей така, да не би да има някоя улика. Не намери нищо друго, освен изтървани монети и две химикалки. Шерлок Холмс сигурно щеше да изчисли по тях къде точно е ходила Сузи, но това не беше по силите на Майрън.

Запали двигателя и включи джипиеса на контролното табло. Натисна „последни крайни точки“ и му излезе списък на местата, където Сузи е търсила ориентири. Шерлок Холмс пасти да яде. Последната дестинация беше Касълтън в щата Ню Джърси. Хммм. И според засечката на винетката дотам се стига по магистралата „Гардън Стейт“ след изход 146.

Предпоследното искане за информация беше от една пресечка в Едисън, Ню Джърси. Майрън извади блекбърито и взе да набира адресите от екрана. Когато свърши, изпрати ги като имейл на Есперанца — да ги провери онлайн и да установи кои са от съществено значение. Но тъй като исканията бяха без дати, Майрън не беше сигурен дали Сузи не е посещавала въпросните места преди месеци, нито колко често е прибягвала до помощта на джипиес системата.

И все пак всички признаци сочеха, че Сузи е посетила съвсем наскоро Касълтън; не беше изключено да е било в деня на смъртта й. Заслужаваше си и той да се отбие дотам.