Джъстис
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Джъстис». Краткое содержание книги:
— Занеси му парче от пържолата. Ще се смея на физиономията му, когато вкуси месото, което тя ни поднесе.
Джеси се изправи.
— Ще ви дам кутия и можете да му вземете някое и друго парче.
— Ти си добър човек, Джеси. — Найт засия. — Радвам се, че не те накарах да крещиш или да плачеш.
— Аз също — засмя се младата жена и пусна няколко резена филе в пластмасова съдинка за храна преди да се върне на масата.
Те все още се смееха, когато изведнъж злобно ръмжене ги накара да подскочат.
Джеси се извърна към силния потресаващ звук и зяпна при вида на Джъстис, застанал под откритата арка между кухнята и хола. В присвитите му очи блестеше ярост, ръцете му бяха стиснати в юмруци и дори безупречно пригодения сив костюм не можеше да смекчи опасните вибрации, които мъжът излъчваше.
Той не гледаше към нея, вместо това, сякаш изцяло бе фокусиран върху гостите й за вечеря.
Звукът от удар на стол в пода, я накара да обърне глава в тази посока. И двамата — Найт и Суорд — бяха станали бързо, навели ниско глави, брадичките им почти докосваха гърдите им, погледите им съсредоточено се взираха в пода. Те се отдръпнаха от масата с пребледнели от страх лица.
Джеси се намръщи, щом отново се извърна към Джъстис и после пак към мъжете и прецени какво се случва. Лидерът им беше бесен поради някаква причина, хората му бяха ужасени от неговата демонстрация на характер, а тя бе в пълно неведение защо той се държи толкова откачено.
— Здравейте, господин Норт. — Беше се отказала да го нарича по име, откакто стана ясно, че той не иска никой да знае, че двамата са прекарали известно време заедно. — Благодаря ви за това, че нещата ми бяха доставени. Не знам защо сте разстроен, но ние вечеряхме. И вие сте добре дошъл да седнете, ако сте гладен.
Яростният му тъмен поглед срещна нейния. Джъстис изръмжа към нея и острите му зъби се показаха. Младата жена скръсти ръце пред гърдите си, докато се взираше право в очите му. Искаше да го попита какъв му е проблемът.
— Напуснете! — изрева той. — Веднага!
Двамата мъже минаха прилепени покрай стената на стаята, на безопасно разстояние, колкото може по-далеч от лидера си. Джеси погледна към масата и забеляза забравената торбичка с месо. Грабна я и се втурна след мъжете. Когато мина покрай Джъстис, също го заобиколи.
— Чакайте! — Двамата бяха на вратата, когато тя ги спря с вика си и им протегна найлоновия плик. — Забравихте това за приятеля си. Не знам какво става, но съжалявам за случилото се.
Найт я погледна.
— Никога на се взирай в очите на един Вид, когато ти ръмжи. Той е ядосан за нещо. — Мъжът взе торбичката. — Благодаря ти, Джеси. — Яростен рев изпълни стаята зад нея. Найт трепна и двамата мъже побягнаха.
Младата жена скръцна със зъби и бавно затвори входната врата. Чу как джипът потегли и направи няколко дълбоки вдишвания, за да се успокои, преди да се обърне към бесния Вид зад нея.
Джъстис я изгледа свирепо от триметровото разстояние и отново й изръмжа. Котешките му очи блестяха с първична ярост, ръцете му все още бяха стиснати в юмруци, перфектните му прави и остри зъби бяха оголени. Джеси го погледна, сега можеше да освободи собствения си темперамент — вече нямаше да се притеснява за свидетелите, бяха сами.
— За какво беше всичко това? — извика тя. — Аз ги поканих на вечеря, след като пренесоха багажа ми. Помислих си, че би било хубаво да спечеля приятели. Как си позволяваш просто така да нахълтваш в дома ми и да ги плашиш? Аз ли пропускам нещо или ти се самопокани? Не видя ли звънеца? Или ръцете ти са счупени, та не можа да почукаш?
Ново ниско ръмжене се изтръгна от гърлото му. Той се пресегна, сграбчи вратовръзката си и я откъсна. След това посегна към сакото си, не си направи труда да го разкопчее, платът се разкъса и копчета заваляха върху плочките на пода. Джеси го наблюдаваше, гневът й избледня пред шока.
— Не приемай мъже в дома си и не ги кани да остават! — изръмжа той. — Те влязоха вътре и останаха твърде дълго! Когато не си тръгнаха, си представих най-лошото.
— Наблюдавал си къщата ми?
Джъстис изрита официалните си обувки и едната от тях удари дивана. Другата прелетя във въздуха и се удари в стената до вратата. Той дишаше учестено, всички следи от добре спретнатия, обикновено спокоен мъж, бяха изчезнали. Това беше една страна от него, която тя никога не бе виждала и трябваше да признае, че беше страшно. Опита се да прояви дързост, тъй като винаги й бе помагала в миналото.