Джъстис
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Джъстис». Краткое содержание книги:
Те затвориха входната врата и без да бързат се запътиха към дивана. Джеси се обърна, влезе в кухнята и извади филето петнайсет минути по-рано. Изглеждаше сготвено отвътре, но беше по-сурово, отколкото обикновено го предпочиташе, с други думи, перфектно за нейните гости. Другото беше бърза работа — изми три картофа, надупчи ги с вилица и ги мушна в микровълновата да се пекат. Задуши малко зеленчуци, наряза див лук за картофите и подреди масата за трима.
Беше развълнувана от възможността да разговаря с двамата мъже. Тя познаваше жените, но мъжете Нови видове бяха напълно различни. Надяваше се, че като ги опознае, това ще й помогне следващия път, когато си имаше работа с Джъстис. Може би щяха да бъдат достатъчно доброжелателни, за да отговорят на всичките въпроси, които щеше да им зададе.
Джеси влезе в хола.
— Вечерята е готова. Искате ли да ме последвате или да донеса чиниите тук, ако предпочитате масичката за кафе.
И двамата се изправиха незабавно и предпазливо се приближиха, като че ли се бояха, че тя може да избяга от ужас. Изглежда Суорд бе по-словоохотлив, затова проговори:
— За нас ще бъде чест да се храним на масата в кухнята. Благодаря ви, госпожице Дюпре.
— Моля ви, наричайте ме Джеси. И аз съм тази, която има честта да сте мои гости. — Тя ги заведе в кухнята и се отправи към хладилника. След като ги попита какво искат да пият и им подаде содите, които пожелаха, тя седна на масата и се усмихна на двамата мъже. — Нападайте! Аз не съм по формалностите и не се тревожа за обноските на масата. Просто се чувствайте като у дома си, нали? Има изобилие от храна и се надявам, че можете да изядете всичко, иначе ще се наложи от остатъците да направя цял тон сандвичи. Ще ми спестите неприятностите.
Найт бодна парче месо и се взря в него, сякаш се боеше да отхапе, но след това го натъпка цялото в устата си. Джеси спря, за да види реакцията му като се надяваше, че ще му хареса. Той й се усмихна, когато започна да го дъвче. Изненадата му бе очевидна, тъй като се втренчи в нея, докато преглъщаше.
— Това е много добро! Благодаря ти, Джеси.
— Да — съгласи се и Суорд, преглъщайки първата си хапка. — Много е вкусно! Не знаех, че може да се приготвя по този начин. Ние просто го режем на големи парчета и го дъвчем. Трябва да ни кажеш как го готвиш.
— С удоволствие ще ви го напиша. Много е лесно. — Тя посочи грила. — Ето тази машина върши работата. Аз само подправям месото, набучвам го на шиша и чакам да стане готово. Всеки може да го направи.
Храниха се в мълчание. Мъжете изядоха голямо количество месо. Джеси устоя на изкушението да ги засипе с въпроси. Поне ги изчакай докато са готови и се нахранят напълно, разсъждаваше тя.
Най-сетне Найт спря да яде, остави вилицата и се вторачи в нея. Младата жена срещна погледа му.
— Не те ли беше страх да ни поканиш на вечеря? Ние сме двама свирепи мъже, които ти не познаваш. Мислехме, че ще се уплашиш от нас.
Суорд се прокашля.
— Не ни се искаше да ти донесем багажа, защото очаквахме, че като ни видиш, ще се разплачеш. — Той направи ужасено лице и потръпна. — Не мога да понасям плач.
Джеси се бореше със смеха, но не можа да потисне усмивката, която се разпростря по цялото й лице.
— Свикнала съм около мен да има едри мъже, така че не съм плашлива. Знаете ли каква беше последната ми работа?
И двамата поклатиха глави. Младата жена започна да им разказва за дейността си в специалната група, за колегите си и за всички Видове, които беше срещнала и спасила. Те я слушаха внимателно и с интерес. Джеси завърши с това, как е била ранена от куршум и се е озовала в Хоумленд.
— Значи си наясно, че няма да те нападнем и да те насилим да правиш секс с нас? — Суорд изглеждаше искрен. — Един приятел каза, че вероятно още като ни видиш и ще си помислиш, че сме дошли да те изнасилим.
— Той заяви, че ще проглушиш ушите ни с писъци, веднага щом отвориш вратата. — Найт се засмя.
— И да плачеш. — Суорд се присъедини към него. — Надявах се, като си помислиш, че съм изнасилвач, да се разкрещиш, вместо да избухнеш в истерични ридания. Това би наранило ушите ми по-малко.
Джеси се разсмя.
— Изкажете съжалението ми на вашия приятел, че го разочаровах.
— Той ще бъде разочарован, когато му разкажа с каква вечеря ни нахрани — ухили се Найт. — Той трябваше да дойде тук, но аз му дължах услуга. Разбрахме се да заема неговото място и сега сме квит.