Звярът

— Операционната? Смяташ, че бихме могли да преместим цяла операционна в къщата? Не искам да ставам паникьорка, но… тя носи близнаци, Куин. Близнаци.

— Знам. — Разноцветните очи на Куин се приковаха в тези на лекарката. — Прекрасно си давам сметка какво е заложено на карта. Също както и ти.

Доктор Джейн отвори уста. А после се поколеба.

— Виж, нека занеса тези дрехи в кабинета си. Да се видим там, става ли?

Тя се отдалечи, а Лейла се взря в Куин.

— Кой друг е тук долу?

Куин сложи ръка на рамото й.

— Никой, защо питаш?

— Моля те. Просто ми кажи.

— Няма нищо. Не знам за какво говори тя. Нека те настаним удобно.

— Не е нужно да ме защитаваш.

Тъмните му вежди се сбърчиха в яростна гримаса.

— Нима? Нима?

Лейла изпусна дъха си и сложи ръка върху корема си.

— Съжалявам.

— Мамка му, не, недей да се извиняваш. — Той отметна косата й назад и Лейла за първи път видя торбичките под очите му. — Всички са… е, нали разбираш, във война сме. Толкова е стресиращо.

Обви ръка около раменете й и я отведе до леглото, където я настани така, сякаш беше направена от порцелан.

— Ще мина да видя как си, когато ми свърши… ами, по-късно. Ъ, ще мина по-късно. — Усмивката не стигна до очите му. — Кажи ми, ако се нуждаеш от нещо.

Докато познатите вълни на вина и страх се разбиваха в нея, Лейла не бе в състояние да каже каквото и да било, челюстта й буквално се скова, устните й се слепиха. Ала какво би могла да стори? Ако му кажеше, че знае, че Кор е тук…

Е, той щеше да поиска да разбере как е узнала. А би било невъзможно да го излъже и да му каже, че е защото му беше дала да пие от кръвта й преди всичките онези месеци, когато войникът на Кор я беше подмамил да отиде на онази поляна и да се погрижи за мъжа, когото бе сметнала за цивилен боец, работещ заедно с Братството. Вече беше признала неволния си грях на Краля. Но онова, което не беше казала никому, бе, че след това неведнъж се бе срещала с Кор… уж за да му попречи да нападне имението, след като беше открил местонахождението му.

Но в действителност бе, защото се беше влюбила в него.

А фактът, че тези срещи бяха престанали? Че самият Кор им беше сложил край? Това едва ли имаше значение.

Истината бе, че беше копняла за онова време с него. И това предателство бе изцяло нейно, въпреки опитите й да се представи за жертва.

— Лейла?

Тя изруга и се отърси от мислите си.

— Извинявай. Какво?

— Добре ли си?

— Не. Искам да кажа… да, да, добре съм. — Сложи ръце на кръста си и се протегна. — Просто съм уморена. Заради бременността е. Но всичко е наред.

Куин се взря продължително в нея, разноцветните му очи обходиха изпитателно лицето й.

— Ще ми се обадиш ли? Дори ако просто… ами, ако просто започне да не те свърта?

— Ще ти се обадя. Обещавам.

Докато вратата се затваряше зад него, Лейла знаеше точно какво щеше да направи той. Щеше да говори с другите братя… ако вече не го беше сторил. И скоро, много скоро, тя вече нямаше да усеща присъствието на Кор.