Звярът

— Ако Мариса носеше твоето дете, дали това щеше да ти е достатъчно?

Ченгето отвори уста. А после я затвори и кимна.

— Да. Прав си.

Куин скръсти ръце на гърдите си.

— Мен ако питате, не ме е грижа дали е окован от главата до петите. Не го искам близо до клиниката.

— Какво е състоянието на Кор сега? — попита Рот, когато той млъкна.

Вишъс поглади козята си брадичка.

— Все още е в кома. Жизнените му показатели не са добри, но не се влошават. Никакво движение в дясната половина на тялото. Според мен е получил удар.

— Но не си сигурен?

— Не и без да завлека задника му при Хавърс за скенер. Само че не искам да го разкарвам из целия град, само за да науча нещо, за което и така съм достатъчно сигурен… и да, Джейн и Мани са съгласни със заключението ми.

— Някаква представа колко дълго ще бъде в кома?

— Не. Възможно е в този миг вече да се събужда. Или пък да бъде в кома цял месец. Или завинаги да остане във вегетативно състояние. Никой не би могъл да каже. А ако се събуди? В зависимост от това колко сериозен е бил ударът, съществува възможност да е умствено или физически увреден. Или напълно нормален. Или където и да било между тези крайности.

— Проклятие — измърмори Тор.

Рот се наведе на една страна, вдигна Джордж от пода и го сложи в скута си. Облак руса козина се разлетя във въздуха и кралят извади няколко косъма от устата си, преди да проговори.

— Куин е прав. Не можем да го държим там, особено ако ще идват нови ученици. Като за начало, ще имате нужда от стрелбището, но най-вече не искаме едно от малките копелета да се събуди мъртво в края на часовете, защото вие знаете кой се е събудил и се е измъкнал от клетката си.

Думите му бяха последвани от оживено обсъждане, повечето от което се изплъзна на Рейдж. Истината бе, че колкото и важен да беше въпросът за Кор, по-голямата част от ума му беше обратно в банята с Мери, докато той нарочно си напомняше колко прекрасно бе да я усеща под себе си, колко невероятни бяха стоновете й, колко обичаше да бъде вътре в нея.

Нищо между тях не беше изгубено, нито беше изчезнало от сексуалния им живот, дори ако не можеха да имат деца. Нищо.

Наистина.

— … копелета със сигурност претърсват Колдуел за него — каза някой. — Търсят тялото му или петно от изгорено.

— Имам два мобилни телефона — намеси се Вишъс, — които взех от него. Единият беше с най-обикновена парола и без проблем влязох в него. Нищо, освен информация за различни сделки с наркотици, а всички знаем, че с това е свършено. Другият сдаде багажа в мига, в който разбих кодировката му и предполагам, че е принадлежал на Кор. Очевидно копелетата са прибягнали до поне някаква основна защита.

— Ще успееш ли да го накараш отново да заработи? — попита Рот.

— Зависи колко лошо е изпържен, а все още не съм имал възможност да преценя. Възможно е да успея да извлека някаква информация от него, но ще ми трябва известно време.

— Шайката копелета няма да мирясат, докато не го открият — измърмори някой.