Бурята

Цитра за малко не прихна. Макар и измъчван от болка, той си знаеше неговото.

— Бях веднъж в тоналистки манастир — призна тя. Това като че го зарадва и го поразсея от страданието му.

— Чу ли мелодията?

— Ударих камертона на олтара — каза му. — Помирисах мръсната вода.

— Пълна е с болести, които някога са убивали хората — поясни той.

— Така чух, да.

— Някой ден тя отново ще убива хората!

— Искрено се съмнявам — отсече Мария, като се върна с леда, изсипан в пластмасово пликче за боклук.

— Не се съмнявам, че вие се съмнявате — парира я той.

Мария изхъмка неодобрително, после коленичи до него и притисна пликчето с леда към подутия му лакът. Той направи гримаса, а Цитра помогна да го задържат на място.

Той дълбоко пое дъх няколко пъти, докато свикне със студа и болката, после заговори:

— Принадлежа към Ордена на тоналистите тук, в Уичита. Трябва да дойдете да ни посетите. Да ми се отплатите за онова, което ми причинихте.

— Не се ли боиш, че ще те подложим на Прибиране? — подхвърли Мария презрително.

— Вероятно не — предположи Цитра. — Тоналистите не ги е страх от смъртта.

Но брат Макклауд я поправи:

— Страх ни е от нея — каза той. — Но приемаме страха си и се възвисяваме над него.

Мария се изправи, изгубила търпение.

— Вие, тоналистите, си въобразявате, че сте мъдреци, но цялата ви система от вярвания е скалъпена. Не е нищо друго освен удобна компилация от откъслечни канони на религиите през Епохата на смъртните. Дори не сте подбрали добрата част от тях. Съшили сте всичко некадърно в грозна шарения. И единствено вие самите намирате някакъв смисъл и логика в нея.

— Мария! Вече счупих ръката му, не е нужно и да го обиждаме.

Но Мария вече твърде много бе набрала скорост, та да се спре.

— Наясно ли си, Анастасия, че съществуват поне сто различни тоналистки култа и всеки си има свои правила? Хванали са се за гушите в спор дали божественият тон е сол диез или ла бемол и дори не могат да се споразумеят дали да нарекат това въображаемо тяхно божество „Великата вибрация“, или „Великият резонанс“. Тоналистите си отрязват езиците, Анастасия! Сами се ослепяват!

— Това го вършат екстремистите — уточни брат Макклауд. — Повечето не са такива. В моя орден не го правим. Ние сме от Локрианския орден. Най-екстремното, което вършат локрианците, е да си премахнат нанитите.

— Не може ли поне да повикам линейка дрон да те откара в оздравителен център? — попита го Цитра.

Той отново поклати глава.

— Имаме лекар в манастира. Той ще се погрижи. Ще постави ръката ми в гипс.

— В какво?

— Вуду — поясни Мария. — Древен ритуал за лечение. Обвиват ръката в гипс и я оставят така с месеци. — После отиде до дрешника, взе дървена закачалка и я прекърши наполовина. — Ето, ще ти направя шина. — Обърна се към Цитра, предугадила въпроса ѝ. — Още вуду.

Тя надра една калъфка на ивици и овърза пречупената закачалка около ръката му, за да ѝ попречи да се движи, после с друга ивица плат прикрепи и пликчето с леда.