Смъртни белези

— Не те издадох онази вечер, така че защо ми е да го правя сега?

Опитах се да се прегърбя като нея, но позата ми беше съвършено непривична. Родителите ми ме бяха научили да стоя с изправен гръб, събрани колене и сключени ръце, когато не ги използвах. За един Ноавек не съществуваше непринуден разговор и това изкуство ми беше непознато.

Озадаченото изражение напусна лицето ѝ.

— Знаеш ли, далеч по-добре ще е да използваш някой от инструментите си като оръжие, вместо онова… нещо с тиксото — отбелязах, посочвайки фините инструменти, закрепени с магнит за стената. — Изглеждат остри като игли.

— Прекалено ценни са ми — отвърна Тека. — Какво искаш от мен?

— Зависи що за хора сте ти и ренегатската ти кохорта. — Навсякъде около мен се чуваше капеща вода и скърцащи тръби. Помещението миришеше на плесен и влага като в гробница. — Ако разпитите не доведат до резултат в идните няколко дни, брат ми ще набеди някого и ще го екзекутира. По всяка вероятност невинен човек. За него това е без значение.

— Шокирана съм, че за теб има — отбеляза Тека. — Говори се, че си садистка.

Една сянка се стрелна по бузата ми и се разля по слепоочието ми с остра болка. Видях я с ъгълчето на окото си и потиснах импулса да изтръпна от острата болка в синусите ми.

— Предполагам всички сте знаели какви последствия ще имат действията ви, когато сте се обричали на каузата си, каквато и да е тя — заявих, игнорирайки коментара ѝ. — Човекът, когото брат ми избере за изкупителна жертва, няма да е някой, решил да рискува живота си в името на общата идея. Ще умре, защото вие сте искали да изиграете злощастна шега на Ризек Ноавек.

— Злощастна шега? — учуди се Тека. Така ли наричаш признаването на истината? Дестабилизирането на режима на брат ти? Демонстрацията, че сме способни да поемем контрол върху кораба?

— В този случай, да — отвърнах. Сенките на потока се изкачиха по ръката ми и се струпаха на рамото ми, прозирайки през бялата риза. Очите на Тека ги проследиха. Аз изтръпнах, но продължих: — Ако ви е грижа, че един невинен ще умре, предлагам да ми дадете името на някой истински виновник до края на деня. Ако ли не, просто ще оставя Ризек сам да избере. От вас зависи, на мен ми е все едно.

Тя отпусна ръце до тялото си и се обърна, опирайки рамене на вратата.

— Дявол да го вземе — пророни.

Няколко минути по-късно вече следвах Тека Сурукта по тунела на техниците към товарното отделение. Подскачах при всеки звук, всяко скърцане, а в тази част на кораба това значеше доста подскачане. Тук долу беше много шумно, макар и да се намирахме далеч от повечето пасажери.

Вървяхме по издигната метална платформа, широка само колкото да се разминат двама слаби човека с глътнати кореми, и окачена над всички машини, водни резервоари, пещи и двигатели на потока, които поддържаха кораба в движение и годен за живот. Ако се изгубех сред всички механизми и тръби, никога нямаше да се измъкна.

— Да те предупредя — подхванах, — че ако си намислила да ме отведеш далеч от всички, за да ме убиеш, ще се увериш, че е по-трудно, отколкото предполагаш.