Европа.История

ЕВРОПА РАЗДЕЛЕНА И НЕДЕЛИМА

1081

Следвоенният социален живот бил много по-отпуснат и егалитарен, отколкото преди. Войната подействала като огромен изравнител: старите йерархии на класа, професия и семеен произход не изчезнали напълно; но хората станали по-мобилни и повишаващите се стандарти на живот осигурили това, както в Америка, че богатството и доходът са главният критерий за социален статус. Моторизацията се ускорявала бързо, както и масовото възприемане на новите домакински уреди. До 70-те години абсолютното мнозинство от западноевропейските семейства, включително от работническата класа, притежавали автомобил, перална машина и хладилник и можели да пътуват в чужбина, прекарвайки летния си отпуск по средиземноморските плажове. Източноевропейците можели само да наблюдават със завист. В същото време Общата земеделска политика (САР) на Европейската общност, която разпределяла огромни субсидии, пренасочвала богатството от града към селото. Започвайки от 60-те години, няколко милиона селяни се превърнали в сравнително проспериращи фермери. Примитивните села, особено във франция, Германия и Северна Италия, бързо се модернизирали и механизирали.

Множество структурни промени оказали голямо влияние върху социалните отношения. “Благоденстващата държава” - която осигурявала широк обем от услуги като Британската национална здравна служба (1948), Западногерманската образцова пенсионна схема или френските масирани жилищни проекти за евтини жилища - премахнали много от традиционните тревоги за здравето, безработицата, бездомните и напредналата възраст. Но те създали и психологическа зависимост, при която хората се предали на апатията, очаквайки да бъдат глезени от държавата от люлката до гроба. Те определено не елиминирали проблемите с бедността, които в едно като цяло охолно общество били особено остри. Нарастващите заплати превърнали масите в “консуматори”, принуждавайки ги да харчат повече чрез агресивна реклама и социално съревнование. Консуматорството определено подхранвало икономиката; но то превърнало материалния просперитет в цел, а не в средство; и научило младите хора, че само собствеността носи удовлетворение. Тъй като поставяло пред очите на хората шеметно предлагане на желани стоки, то било по-ефективна форма на материализма, отколкото онази, която комунистическата пропаганда на изток защитавала.