Европа.История

Нарастващото уважение ким науката, една яянюго американска черта, засегнало всички клонове на научното изследване. Социалните шуми — шшшшшщ, икономикс, социология, полипмюшя - упражним огромен ефект върху вичми по-стари дисциплини. Може би най-готодотвормите алтернативи ш сумите тевденции на времето обаче били представеше or родения в Австрия Карл Поппьр (1902-94). “Логшгяанауч-ното откритие“’ преобърнала властващите схващания за научния метод. Той твърдял, по примера ш /Улнвдайн, че никое знание не е абсопотно или вечно и че хипотезите се утвърждават чрез търсене на тяхнага поорешност. Неговата “Бедността на исторщизш“ (1957]) разбила претенциите на социалната наука да формулира законите, направляващи историческото развитие. Неговата “Отйоретто общество unesoêtime Щреа&Ве” (19Щ послужила за оправдание на либералната демокрация, която |щяда да доживее времето да вида своя триумф в цяла Европа.

В изкуствата течението по-кьсно се обърнало срещу дезинтеграционште тенденции ш модернизма; и ‘“посшодернистмчнага” комбинация от старо и ново спечелила ишчш.. ЛЛаизднародноте фестивали като този в Залцбург, Байройт или Единбург съборшлмшршяалноде бариери.

(Кодуштщюнните жщм процъфтявали. В епохата на почти пьпна грамотност шободшта преса мода голям успех. Качествени вестници като The Tintes, Le Monde, СшНеяе Mia Sena млин FiatnkMer ABgemeine Zeitung се присъединили кьмпопупярните «один^роди одиюанщ, жълтите таблоиди, а от 80-те падини - и към легализираната пор жяграфш. Шшм»,, радиото и звуковите технологии разширили много масовата публика и създали нови худ ожествени форми като musique concrète. Нищо обаче не можело да се сравни с мащаба на влияние на телевизията - чието излъчване започнало във Франция през декември 1944 г., в Британия през 1946 г., а в Западна Германия през 1652 г.

Американското влияние се усещаш почти във всяка сфера, особено в холивудските филми, в танцовата музика и в полулярното облекло. Младежката мода на “поп културата*, където юношите се обличали в джинси, подходящи и за двата пола, подражавали на филмовите идоли или на рок звездите, станала напълно трансатлантическа и космололитна. В един свят, обусловен от неограничена търговска реклама, започнали да се изразяват страхове, че ‘медията е посланието*, с други думи, че хората могат да бъдат убедени да повярват във всичко. Американският английски - езикът на НАТО, на науката и “поп културата” - не можел да бъде сдържан като главно движещо средство за международна комуникация. “Franglais* бил официално осъден във Франция; но преподаването и все повече използването на английски започнало да се приема като образователен и културен приоритет във всички европейски страни. Глупавият материализъм обаче започнал да се смята за най-коварното нещо, внесено от Америка. Може би е несправедливо да се обвиняват САЩ за това, че са редуцирали европейците до нивото на икономически животни; но Вили Бранд изразяваше широко разпространените чувства в това отношение, когато попита: “Всички ние ли искаме да бъдем американци?”