Били Стрейт [bg]

— Всички знаят кой го е направил.

— Кой?

— Стига бе — каза жената, — все едно вие не знаете. И той ще се отърве, защото е богат.

Петра й благодари за помощта, затвори и отиде с колата до студиото, което беше на пет пресечки, показа значката си и демонстрира смесица от чар и твърдост, за да влезе. Получи указания от един мъж с дълга коса, който приличаше на актьор, но носеше колан с инструменти на кръста.

Филмовата компания заемаше няколко дървени бунгала с кепенци, пръснати между варосани звукови студиа и офиси. Безупречен вид, прекалено идеален селски облик, като кадър от филма „Броненосецът Потьомкин“. Реклами на телевизионни сериали и филми бяха поставени на метални билбордове. Полето със сателитни чинии приличаше на гигантска колекция от грънчарски изделия.

Една жена в бунгало А й каза, че Брешър работи в Д. Влезе в малка празна приемна от стъкло и метал, украсена с черни дървени цветя, с три телефона, без пишеща машина или компютър. Там висяха още филмови плакати на евтини продукции, които тя не можа да разпознае. Миришеше на риба. През една врата се чуваха гласове и тя я отвори след еднократно почукване.

Брешър и две жени по на двайсетина години седяха пред дълга маса, отрупана с няколко сиви машини — нещо средно между прожекционен апарат и микроскоп. В отворена пластмасова кутийка имаше три порции суши.

Едната жена носеше огромен черен пуловер и прилепнал черен клин. Имаше хубаво лице с остри черти, бронзова кожа, лъснала вероятно от фон дьо тена, и черна къдрава грива, която падаше по гърба й. Другата беше бледа като сняг, с рядка руса коса, хваната с розова шнола. Беше приятна, но не фатално изглеждаща като къдрокосата. Брешър седеше между тях, но се извърна и се отдалечи от жените.

— Детектив Конър — каза той. В ръката си държеше димяща чаша, а отстрани се виждаше лъскава кутийка кафе „Гари Ларсън“. Твърдеше, че не се друса, но както повечето бивши алкохолици, беше пристрастен към кафето.

— Здрасти — каза Петра. — Госпожица Спозито?

— Какво? — каза къдрокосата и се изправи.

Беше висока, 1.75, страхотно оформено тяло, което си личеше дори и под провисналия пуловер. Тъмните й очи изглеждаха десет години по-възрастни от самата нея. Беше сложила огромно количество черна спирала, от която миглите й приличаха на миниатюрни автомобилни чистачки. Видът й бе прекалено натрапчив за модел или актриса, но определено караше мъжете да се обръщат след нея. Лъвица, особено с тази грива.

— Помислих си, че ще е добре да се отбия и да поговоря с вас лично.

Брешър рязко извърна глава към любовницата си. Опитваше се да си представи какво ли от казаното от нея по телефона е усложнило нещата.