Били Стрейт [bg]

— Това е горе-долу всичко. Нямаше проблеми в работата. Като разбрах, че е убита, направо ми се повдигна.

— Някаква представа кой би могъл да го е направил?

— Всички казват, че е Рамзи, защото я беше пребил, но не знам.

— Лиза говорила ли ви е за това?

— Никога.

Петра сложи последните щрихи на портрета му. Беше го нарисувала нервен, с напрегнати очи.

— Нито веднъж поне?

— Нито веднъж, детектив. Никога не е споменавала името му, точка.

— Виждали ли сте някога Лиза да употребява наркотици?

Брешър зина, после затвори уста. Още веднъж се засмя гърлено.

— Наистина не… наистина ли е необходимо да обсъждаме това?

— Да, господине, необходимо е. — Петра пак се приближи и плъзна ръката си по масата, докато тя стигна на сантиметри от неговата.

Той се отдръпна назад.

— Ще ви кажа това: Лиза не беше закоравяла наркоманка, но в нашия бизнес хората се изкушават. Да, виждал съм я да смърка един-два пъти.

— Значи два?

— Може да са и повече. Три-четири. Но това е всичко.

— И на работа ли стана?

— Не, не. — Беше достатъчно светъл, за да си проличи, че се изчервява. — Строго погледнато, не беше на работа. Имам предвид, че в момента не работехме, аз й бях началник. За всичко, което се случи по време на работа, аз нося отговорност.

— Разбирам, господин Брешър. Не сте позволили кокаинът да пречи на задълженията й. Но сте я виждали три-четири пъти да смърка на работното си място след края на смяната й. Къде по-точно?

— В монтажната, но след работно време. Може ли да попитам защо ви интересува това? Мислите ли, че случилото се е свързано с дрогата? Защото при нас не е някакъв бардак. Всички сме делови хора, така и трябва. Без нас филмът не може да се завърши.

Дълга реч. Изчервяването не отминаваше и увеличаваше контраста между луничките и кожата.

— Освен в монтажната, къде другаде сте я виждали да смърка?

— В… в колата ми. Това стана изненадващо за мен. Карах, а тя просто извади една малка стъкленица, изчака да спрем на червен светофар и смръкна през носа.

— В колата ви. — Петра си записа, забелязвайки как погледът на Брешър се завъртя в кръг. — Къде отивахте?

— Не помня. — Брешър сграбчи чашата си и я изпразни. Сервитьорката се приближи, наля още и той отпи.

Петра отказа още кафе и когато с Брешър пак останаха сами, тя продължи да го скицира, като добавяше сенки и контури, за да го състари.

— Значи не си спомняте къде сте отивали. Преди колко време беше?

Свали чашата.

— Да кажем, преди два месеца.

— Имахте ли интимна връзка, господин Брешър?

— Не, не, просто работехме заедно. До късно. Така е в монтажа. Викат те и започваш да режеш.

Да режеш. Избраната дума много му подхождаше.

— Значи с Лиза работехте до късно и…