Среднощна алея [bg]

И без да им даде възможност да възразят, той тръгна по пътеката, водеща към изхода. Навън уличните лампи бяха нарядко и на Клеър й се струваше, че усеща как спотаени в сенките очи я следят с поглед. Не знаеше дали си въобразява, или не, ала цялата трепереше от страх. Стегни се, Клеър! Ние сме трима, а и Шейн знае как да срита нечий задник, ако се наложи.

Пресякоха улицата и поеха към Стъклената къща. Избраха най-прекия и най-добре осветен път, ала той минаваше покрай „Комън Граундс“. На Клеър никак не й се искаше Оливър да ги види как минават покрай заведението му в цялото си поопърпано великолепие. Сякаш преживяното тази вечер не им стигаше.

Все пак, утешаваше я мисълта, че Моника е в още по-гадно положение и от нея, докато се опитва да обясни на полицаите защо в дома й има повече наркотици, отколкото в някоя аптека, да не говорим пък за пиянските оргии и за мъртвото момиче на горния етаж.

В сравнение с това нощната разходка из Съединените вампирски щати направо бледнееше.

Поне докато Ева не прошепна:

— Някой върви след нас.

Клеър се олюля, но ръката на Шейн я задържа и тя продължи да върви.

— Кой е? — попита той.

— Не знам — отвърна Ева, без да поглежда назад. — Зърнах го само за малко. Носеше тъмни дрехи.

Тъй като в Морганвил единствено Амели харесваше бялото, Клеър реши, че това не стеснява кръга кой знае колко. Тя ускори крачка, спъна се в някаква пукнатина в тротоара и залитна, ала Шейн и този път я задържа да не падне. Това обаче ги забави, а те не можеха да си позволят да изгубят нито секунда.

— По дяволите! — изруга Шейн задъхано.

От следващата улична лампа все още ги делеше цяла пресечка, а зад себе си Клеър вече чуваше бавни, сигурни стъпки. Някъде пред тях витрината на единственото отворено заведение хвърляше топла жълта светлина върху улицата. „Комън Граундс“. Неутрална територия, поне на теория.

— Няма да успеем да се доберем до нас, затова влизаме в „Комън Граундс“ и…

— Забрави! — прекъсна го Ева. — Няма да вляза там. Не мога!

— Можеш! Нямаш друг избор. Там е неутрална територия. Никой няма да те закачи. Ако се наложи, ще се споразумеем с Оливър, временна защита или нещо такова. Искам да ми обещаеш, че…

Шейн не можа да довърши, защото в този миг адът се отприщи. Стъпките зад тях изведнъж се ускориха и Шейн рязко се обърна, закривайки двете момичета с тялото си. Последва мълниеносно движение, което Клеър не можа да види добре, и нещо удари Шейн по главата. Силно. Той залитна и се свлече на едно коляно.

Клеър изпищя и посегна към него, ала Ева я сграбчи и насила я издърпа към струята светлина, хвърляна от кафенето.

— Ставай!

Клеър се отскубна от хватката на Ева и се обърна. Онзи, който бе извикал, бе същият, който я беше опипал на купона и чийто задник Шейн беше сритал. Беше ги последвал и носеше бейзболна бухалка. Беше ударил Шейн по главата с бейзболна бухалка и очевидно се канеше да го направи отново.