![Земя на славата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/5/zemya-na-slavata-bg-download.jpg)
Земя на славата [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #3
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-649-1
- Переводчик: Боряна Йотова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Земя на славата [bg]». Краткое содержание книги:
Саломин беше наблюдавал всички битки на Брут, включително онази, когато изпрати в безсъзнание противника си, а после пусна първа кръв с почти небрежно рязване на крака. Дори да беше здрав, пак щеше да предпочете да се изправи срещу Домиций или срещу мързеливия китаец Сун. Беше наблюдавал обаче как този млад римлянин се бие без ни най-малката почивка за размисъл или тактика, сякаш тялото и мускулите му са тренирани да действат без съзнателно насочване. Сега, когато се изправи пред него на арената, Саломин преглътна сухо и се помъчи да се съсредоточи. Изпълни го отчаяние, когато размърда рамене и усети как раните на гърба му се отварят. От челото му рукна пот, но той застана нащрек и зачака сигнала на роговете.
Войниците бяха дошли следобед, докато се хранеше и почиваше в скромната стая на къщата близо до външната стена на града. Не знаеше защо го извлякоха на улицата и го биха, докато пръчките им не се счупиха. Беше намазал раните си с гъша мас и се стараеше да не показва, че е пребит, но каквито и шансове да беше имал, те бяха изгубени и сега само гордостта му го караше да застане тук.
Промълви кратка молитва на езика на своя народ и това малко го успокои.
Роговете прозвучаха и той инстинктивно влезе в защита. Гърбът му гореше от болка. Очите му се напълниха със сълзи, които заблестяха на светлините на факлите. Замахна наслуки с меча и Брут му се изплъзна. Саломин изкрещя от болка и гняв. Опита още един удар и пропусна. Потта течеше на огромни капки по лицето му. Той спря и се опита да се овладее.
Брут отстъпи, объркан и намръщен. Посочи ръката на Саломин. За момент той не се осмели да я погледне, но после усети паренето, видя плиткия разрез в кожата, кимна и каза тихо:
— Не е най-лошата ми рана за днес, приятелю. Надявам се да нямаш вина за останалите.
Брут го погледна неразбиращо, докато вдигаше меча си към тълпата, после внезапно осъзна странната стойка на гъвкавия Саломин и лицето му пребледня, когато с ужас осъзна думите му.
— Кой беше?
Саломин сви рамене.
— Кой би могъл да различи един римлянин от друг? Бяха войници. Всичко свърши.
Брут пребледня още повече — от ярост — и погледна с подозрение към ложата, откъдето го приветстваше Юлий. И тръгна през арената, глух за възгласите на тълпата.
Макар и побеснял от гняв, беше запазил достатъчно разум, за да прибере меча в ножницата, преди да се приближи към охраната около ложата. Нейно задължение беше да го спре, въпреки че бе победил в състезанията.
Юлий и Сервилия бързо излязоха при него. Поздравите на Цезар заседнаха в гърлото му, щом видя лицето на приятеля си.
— Ти ли поръча да пребият Саломин? — почти викна Брут. — Той едва се държеше на крака. Ти ли го направи?
— Не, аз… — започна Юлий объркано. Прекъсна го внезапното отдръпване на завесите: при тях идваше Помпей.
Макар и разтреперан от гняв, Брут поздрави и застана мирно. Помпей го огледа и заяви хладно:
— Аз издадох тази заповед. Дали си се възползвал от нея, или не е без значение. Един чужденец, който не изразява почитта си, не може да се надява на по-добро отношение и заслужава дори по-лошо. Ако не беше стигнал до последния тур, сега щеше да се вее на вятъра.
Отвърна равнодушно на изненаданите им погледи и добави:
— Вярвам, че дори и един чужденец може да бъде приучен на уважение. Сега, Брут, върви и си отпочини за финала.
След тази заповед Брут можеше само да хвърли извинителен поглед на приятеля си и на майка си.
— Може би щеше да е по-добре да изчакаш края на турнира — отбеляза Юлий, след като Брут си тръгна. Нещо в змийския поглед на Помпей го накара да внимава в избора на думи. Арогантността на консула беше по-голяма, отколкото беше предполагал.