![Смърт по сценарий [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/2/1/smrt-po-scenarij-bg-download.jpg)
Смърт по сценарий [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс, Кэрп Маршалл
- Серия: Отдел Специални клиенти #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1481-4
- Переводчик: Стоянка Карачанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смърт по сценарий [bg]». Краткое содержание книги:
Двамата с Кайли бяхме в управлението и отбелязвахме с кабърчета различни места по картата на града, закрепена върху голяма коркова дъска. Не разполагахме с достатъчно обучени кучета, за да покрием всяка възможна мишена, затова трябваше да решим кои от тях се нуждаят от постоянен надзор и при кои може да се направи само проверка с куче, след което то да бъде изпратено на друго място.
— Мисля, че Спенс е прав — заяви Кайли. — Централната градска част е най-вероятната мишена. Там ще бъдат повечето от най-известните личности. Трябва да изпратим поне шест кучета — търсачи на експлозиви, в този район.
— Като знам какво представляват тези известни личности — отбелязах аз, — обзалагам се, че ще ударим джакпота, ако изпратим и няколко кучета за наркотици.
В този момент мобилният телефон на Кайли иззвъня, но не чух познатата мелодия.
— Мъжът ми да не си е изгубил ума? — каза тя. — Това е обаждане по "Скайп" от Спенс. Да не би да си мисли, че нямам какво друго да правя, освен да въртя видеочат с него?
— Смятай се за късметлийка — отвърнах аз. — На мен ми се обажда само посред нощ.
Тя вдигна айфона си и се свърза със "Скайп".
— О, господи! Зак… — прошепна тя. Погледнах през рамото ѝ и на екрана на айфона видях Спенс — завързан, със запушена уста и чисто гол, седнал на някакъв стол.
— Спенс… — беше всичко, което Кайли успя да каже.
След това Гейбриъл Беноа се появи в кадър.
— Здравейте, детектив Макдоналд. А виждам, че там отзад е и партньорът ви детектив Джордан. Не знам дали вече сте намерили апартамента ми, но аз намерих вашия — каза Беноа.
— Какво искаш? — попита Кайли.
— Искам да изпиташ същото страдание, каквото причини на мен — отвърна той. — Знаете ли коя беше жената, която сте убили тази сутрин?
— Тя беше хладнокръвна убийца — каза Кайли. — Откри стрелба по тълпа беззащитни хора.
— Лекси беше невинна като дете — отвърна Беноа. — Ако е убила някого, значи той си го е заслужил.
— Какво искаш? — повтори Кайли.
— Знаеш ли колко боли да изгубиш някого, когото обичаш? — попита Беноа. Кайли не отговори. — Сега ще разбереш — каза той и вдигна пред камерата солиден блок С4. На него беше залепен таймер с една черна и една червена жица, които бяха свързани към детонатор, забит дълбоко в пластичния експлозив.
— Имате трийсет минути — заяви Беноа. — А след това ще ти отнема това, което ти ми отне.
Той натисна бутона, таймерът премигна с 29:59 и започна обратно отброяване на секундите. Когато стигна до 29:55, той го отмести извън фокуса на камерата и двамата отново виждахме дневната в апартамента на Кайли. Пет секунди по-късно Беноа прекъсна връзката.
Екранът на телефона потъмня, но последната картина, която видях, щеше завинаги да остане отпечатана в съзнанието ми: Спенс Харингтън, гол, напълно безпомощен, завързан за стол в собствения си апартамент, сам и уплашен в очакване на смъртта.
70
Кайли хукна на мига. Грабнах една радиостанция и се спуснах след нея, вземайки по две стълби наведнъж.
— Трябва ми служебна кола! — изкрещя тя на сержант Макграт, изблъсквайки един гражданин, застанал пред бюрото му. — Престъпление в процес на извършване, код две-едно-седем!
Макграт не се колеба и секунда. Ако и да бе имало някакви лоши чувства след предишната ни среща, то всичко беше забравено. Две-едно-седем беше полицейският код за нападение с намерение за убийство, а Кайли действаше просто като ченге, тръгнало по задача.
— Шейсет и четири, четиридесет и две — продиктува номера Макграт. — "Шевролет Каприс", паркиран е отпред. Най-бързата кола, с която разполагаме. Ключовете са на таблото.
Кайли излетя през предната врата и се затича към шевролета. Беше отворила шофьорската врата, когато успях да я сграбча за ръката.
— Трябва да се обадим на отряда за обезвреждане на експлозиви — извиках аз, но тя ме отблъсна.
— Не! Докато се екипират и организират, докато намерят апартамента и решат кой е най-безопасният начин да обезвредят бомбата, Спенс вече ще бъде мъртъв. Ще отида или само аз, или двамата. С мен ли си?
Така и не изчака да ѝ дам отговор. Скочи на шофьорското място и запали двигателя.
— С теб съм! — изкрещях аз и се хвърлих на седалката на пасажера, а само секунда по-късно тя вече набираше скорост, минавайки на червен светофар по Лексингтън авеню с включени сирени и светлини.
— Трябва да се обадим за подкрепление — настоях аз.
— Не и преди да стигнем там и да преценим ситуацията — отвърна тя и зави рязко по Пето авеню. — Не можем да рискуваме някой откачалник да се появи там преди нас и да започне да се прави на герой.