Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Хайде да крадем коне [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Хайде да крадем коне [bg]

Электронная книга - «Хайде да крадем коне [bg]». Краткое содержание книги:

Зa poмaнa „Xaйдe дa кpaдeм кoнe“ Пep Пeтepшoн e удocтoeн c нaгpaдaтa нa нopвeжкитe кpитици, нaгpaдaтa нa книгopaзпpocтpaнитeлитe в Hopвeгия, нaгpaдaтa нa книгoиздaтeлитe, нaгpaдaтa зa нaй-дoбъp пpeвeдeн poмaн в Aнглия — 2003, нaгpaдaтa нa бpитaнcкия вecтник „Индипeндънт“ зa чуждecтpaннa бeлeтpиcтикa — 2006, мeждунapoднaтa литepaтуpнa нaгpaдa ИМПAК — Дъблин. Пpeвeдeн e нa aлбaнcки, чeшки, дaтcки, xoлaндcки, aнглийcки, ecтoнcки, фapьopcки, фpeнcки, нeмcки, гpъцки, ивpит, xинди, кopeйcки, pуcки, cлoвaшки, иcпaнcки, швeдcки, туpcки, уpду. Пpoдaдeни ca и пpaвa зa филм. „Xaйдe дa кpaдeм кoнe“ нaвcякъдe пo cвeтa e пpиeмaн зa клacикa, зa poмaн c унивepcaлнa cтoйнocт и cилa. Пaнopaмeн и зaтpoгвaщ, тoй paзкaзвa иcтopиятa нa Тpун Caнep, 67-гoдишeн мъж, пpeceлил ce oт гpaдa в уcaмoтeнa кoлибa нa бpeгa нa eзepo, caмo зa дa гo зaлee млaдocттa му c цялaтa cи буpнocт, пeчaл и пopaзитeлнa пpeлecт в eднa нoщ, кoгaтo ce paзxoждa нaвън. Oт мoмeнтa, в кoйтo виждa cтpaннa фигуpa дa изниквa oт мpaкa зaд дoмa му, читaтeлят ce пoтaпя в дeceтилeтнa иcтopия нa тъpceнe и зaгубa, кaктo и в тoчнaтa, нeуcтoимa пpoзa нa eдин нoвoкopoнoвaн мaйcтop нa xудoжecтвeнaтa литepaтуpa.
„Oт пъpвитe изpeчeния нa тoзи xипнoтизиpaщ нopвeжки poмaн зa млaдocттa, cпoмeнитe и, дa, кpaдeнeтo нa кoнe, ocъзнaвaш, чe cи пoпaднaл в pъцeтe нa мaйcтop paзкaзвaч. Nеwswееk
„Xaйдe дa кpaдeм кoнe oщe oт зaглaвиeтo cи e cкъпoцeннa книгa: тoплa, изкуcнa, oчapoвaтeлнa, зeмнa и peaлиcтичнa, c тpaгичнa и дълбoкo cepиoзнa тeмa… Иcтинcкo пocтижeниe. Кнут Фaлдбaкeн, VG
„Звучи кaтo звън нa кpиcтaл… Пep Пeтepшoн тe oтвeждa нa мecтa, къдeтo нe cи бил дoceгa. Тepйe Cтeмлaн, Aфтeнпocтeн/Аftеnpostеn
„Пoeтичнo дo мoзъкa нa кocтитe cи oпиcaниe нa зaгубaтa нa eдин бaщa. Улe Якoб Xуeл, Aдpeceaвиceн/Аdrеssеаvisеn
„Eднa oт 10-тe нaй-дoбpи книги зa гoдинaтa. Thе Nеw York Timеs Вook Rеviеw
1 ... 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75
Перейти на страницу:

По-късно през есента пристигна писмо. Клеймото бе от Елверюм, а на плика бе изписано името на мама, имаше го и адреса ни на Нилсенбакен, но на листа вътре бяха изписани имената и на трима ни, едно по едно, заедно с фамилията, макар да бе еднаква за всички ни. Изглеждаше странно. Писмото бе кратко. Благодареше ни за времето, прекарано заедно, спомнял си го с радост, но сега дошли други дни и нямало какво да се направи: не смятал да се прибере у дома. В банка в Карлста, Швеция, заделил парите от трупите, които бяхме насекли през лятото и изпратили по реката. Вече писал на банката и в писмото прилагаше пълномощно, та майка ми можеше да замине за Карлста и да ги изтегли с документ за самоличност. Най-добри пожелания. Край. Никакъв по-специален поздрав за мен. Не знам. Всъщност ми се струваше, че го заслужавах.

— Трупи?

Това бе единственото, което мама каза. В тялото й вече се бе загнездила онази тежест, която щеше да носи до края на живота си, не само в ръцете, бедрата и походката, но също и в гласа, в цялата й

мимика, дори клепачите й бяха станали по-тежки, сякаш всеки момент щеше да задреме и не следеше особено какво става наоколо й. На всичкото отгоре дори не й бях споменал и думичка от онова, което се случи с баща ми и мен през лятото. Нито дума. Казах и само, че ще се завърне у дома при първа възможност, когато приключи с всичките си задачи там.

Майка ми зае пари от онзи неин брат, който не бе застрелян от Гестапо, бягайки от полицейски участък в Южна Норвегия през 1943-а. Наричахме го чичо Амунд. Застреляният се казваше чичо Арне. Бяха близнаци. Винаги били задружни, ходили заедно на училище, на ски, на лов, сега обаче чичо Амунд бе самотен ловец. Живееше в апартамента, който споделяли с Арне — във Волеренга. Не беше женен. По него време едва ли е бил на повече от трийсетина години, ала в апартамента му миришеше на възрастен човек, поне на мен така ми се струваше в дните, когато ходех на гости на улица Смоленсгата.

С получените пари купи билети до Карлстас влака за Стокхолм. Бях изучил маршрута: тръгване сутринта от Осло Изток, нагоре по поречието на Глома до Конгсвингер, после рязко на юг през шведската граница и Шарлотенберг, надолу към Арвика и Глафсфиорд и напред в същата посока към Карлста, главния град на провинция Вермланд, на брега на голямото езеро Венерн — всъщност толкова голямо, че Карлста на практика бе пристанищен град. Връщане същия следобед. Майка ми искаше да отида с нея, докато сестра ми щеше да си остане у дома. Както обикновено, смяташе сестра ми и беше права, но това изобщо не бе мой проблем.

Този път не карах колело по Мосевайен до гара Йостбанесташун — взехме местния влак от гара Лян покрай фиорда, където вече не беше лято, небето бе сиво и надвиснало, аха да докосне гребените на вълните, а яростният вятър шибаше водата на бели дантели между островите. Стоях на перона и гледах как една дамска шапка летеше към мен над релсите, а високите борове, от които имаше толкова много около дома ни, се люлееха и превиваха зловещо при най-силните повеи. Те обаче нямаше да паднат. Като малък често очаквах това да се случи, да се катурнат с вирнати коренища. Седях до прозореца на втория етаж и се взирах нервно в тънките, червеникаво-жълти стволове, които вятърът малтретираше навсякъде около къщите по склоновете на фиорда — превиваха се силно, но никога не падаха.

Пристигнахме на гара Йостбанесташун и знаех наизуст на кои перони пристигаха всички влакове, наясно бях с часовете за потегляне, затова поведох мама към правилния коловоз, намерих вагона ни и през цялото време поздравявах наляво и надясно хора, с които бях разговарял преди — носачи и кондуктори, продавачката в будката и двама мъже, седнали вътре с единствената цел да се наливат с нещо неопределяемо противно от бутилка, която споделяха помежду си, и всеки ден ги гонеха, а те се връщаха със същата увереност.

Седях в купето до прозореца с гръб към посоката на движение, защото на майка ми й прилошавало от такива места, така каза, а и много хора наистина имаха същия проблем, но на мен не ми пречи ни най- малко. Влакът потегли покрай Глома, стълбовете отвън се мяркаха и изчезваха, подминахме гарите Блакер и Орнес. Пинг и пинг, пинг и пинг — колелата дрънчаха по връзките между релсите; пуф-паф, пуф- паф, пуф-паф, и съм заспал на седалката си, а над клепачите ми проблясваше светлина, но не слънчевата, а сивкаво-бяла, от небето над реката. Сънувах, че отивам в колибата ни, че седя в автобуса.

1 ... 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)