Виждам те [bg]

Прекосявам улицата, за да се отбия до ресторанта на Мелиса. Знам, че смяната на Джъстин приключва скоро, и когато влизам, заварвам двамата да стоят на една от масите и да разглеждат някакви листове. Мелиса толкова се е навела, че главата ѝ почти докосва тази на сина ми. Отдалечават се един от друг, когато ме забелязват, а приятелката ми става, за да ме целуне.

– Точният човек! Тъкмо спорехме за коледното меню. Пуешки багети с червена боровинка или с градински чай и лук? Остави тези менюта, Джъстин, ще приключим утре.

– Червена боровинка и градински чай и лук. Здравей, скъпи.

Джъстин взима листовете и ги събира в купчина.

– Аз също казах двете.

– Защото не става въпрос за твоята печалба – отвръща Мелиса. – Градински чай и лук или боровинков сос. Не двете.

– Мислех си, че можем да се приберем заедно – казвам на Джъстин, – но виждам, че си зает.

– Върви – обръща се към сина ми Мелиса. – Аз ще заключа. – Наблюдавам как Джъстин си сваля престилката и я окача зад касата, за да е готова за утре.

Хващам го под ръка, докато вървим към дома ни. Усещам стомаха си празен, когато си спомням увереността, с която рецепционистката на "Телеграф" ми отговори.

Тук не работи човек на име Саймън Торнтън.

– Саймън някога говорил ли е с теб за работата си? – Въпросът ми е напълно нормален, но Джъстин ме поглежда така, все едно съм го попитала дали си говори с Бискит. Враждебността между двамата е сериозен проблем, но винаги съм го игнорирала с надеждата, че един ден нещата ще се оправят от само себе си.

– Казвал е единствено, че не мога да получа подобен пост без висок ценз. Което си беше мило от негова страна.

– Сигурна съм, че просто е искал да те мотивира.

– Е, може да си завре мотивацията в.

– Джъстин!

– Няма право да ме поучава. Не ми е баща.

– Не се и опитва да ти бъде. – Вкарвам ключа в ключалката. – Не можеш ли да се опиташ да се държиш по-добре с него? Заради мен?

Под раздразненото изражение на сина ми се крие съжаление.

– Не. Мислиш си, че го познаваш, мамо, но не е така. Наистина не е така.