Отшелника

— Значи полица под формата на вексел — забеляза Хаук.

— Какво ще кажете, да задържим ли парите?

— Естествено! Ще запазим портфейла заедно със съдържанието, за да го предадем на властите.

— Тогава нека затворим пак дупката, но внимателно и чисто, както го беше направил Симеон.

— Той ужасно ще се изплаши, когато се върне и намери гнездото празно.

— Ние трябва следователно да бъдем предпазливи. Възможно е да се върне още днес. Намери ли дупката празна, ще се усъмни и всичко пропада.

— Имате предвид да оставим портфейла пак вътре?

— Опазил Бог! Това ще бъде най-голямата щуротия, която бихме могли да извършим. Не, трябва така да нагласим нещата, че да не може да намери мястото. Ще запълним грижливо дупката и ще разпръснем отгоре шума. Там, където е прерязал с ножа чима, тревата ще увехне. Следователно четириъгълникът на всеки ще се набие на очи, ако не го направим невидим с опадали листа. Но трябва да изглежда така, сякаш те са навети тук от вятъра.

— А клоните, които е сплел? — изрази съмнение Хаук.

— Ще ги разединим.

— Хубаво, тогава няма да му е толкова лесно да открие дървото.

— О, той се огледа още веднъж. Опасявам се, че въпреки всичко ще открие дървото, ако не направим още нещо. Ще сплетем именно клоните на някое друго дърво.

— Или клоните на две дървета. Това съвсем ще го обърка. Няма да знае къде е. Ще търси под тези дървета и ще намира само недокосната почва. Това така ще го уплаши, че и наум няма да му дойде, че съкровището му е задигнато. Елате. Тук свършихме. Да потърсим на известно разстояние някое подходящо място.

Идеята беше веднага осъществена. Тъкмо бяха приключили и се канеха да се отдалечат, когато чуха някой да се прокашля. Незабавно възприеха възможно по-непринудени пози и тръгнаха, сякаш търсеха нещо сред дърветата.

— Стой! — прозвуча насреща им. — Какво дирите тук в гората ми?

Пред тях стоеше баронът. Носеше на рамото двуцевна пушка. Оръжието явно му придаваше необичайна самоувереност, защото изгледа триумфиращо двамата млади мъже и продължи, без да дочака отговор:

— Сега още ли се съмнявате, че съм барон Фон Фалкенщайн?

— Да — отговори Холм. — Вие сте се представили в столицата като Мосберг. Това е сигурно истинското ви име.

— О, това беше псевдоним. Аз се намирах инкогнито в столичния град. Каква работа имате тук, в моя район?