Афганецът
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Жеков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Афганецът». Краткое содержание книги:
Когато до британското и американско разузнаване достига слухът, че Ал Кайда е задействала мащабна терористична операция, те мигновено са готови да предприемат действия — но какви? Нищо друго не им е известно — какво, къде или кога. Нямат източници в Ал Кайда, невъзможно е да внедрят някого. Невъзможно, освен ако…
Афганеца е Измат Хан, затворен от пет години в Гуантанамо бей, бивш талибански командир. Афганеца също е полковник Майк Мартин, двайсет и пет годишен ветеран от военните зони по света — тъмен, жилест мъж, роден и израсъл в Ирак. В опит да предотвратят катастрофата разузнаванията ще се опитат да извършат немислимото — да представят Мартин за доверения Хан.
Необходима е изключителна подготовка, а след това изключителен късмет, тъй като нищо не може да подготви истински Мартин за мрачния и измамен свят, в който е на път да се потопи. Или за ужасните неща, кито ще открие там.
Съчетавайки старателно проучване на фактите с отривисто повествование и сюжети, извадени сякаш от водещите заглавия по новините, Форсайт ни показва света по начин, достижим за малцина.
Сред седмица доктор Хатаб ги улесни, като си резервира място за полет към Залива. Тогава в действие влезе СРБ.
Години наред Великобритания разполагаше с едни от най-добрите „следотърсачи“ на света. 14-а разузнавателна част, позната още като „Невидимите“, беше най-секретната структура в британската армия. За разлика от САС и морските пехотинци, силата й бе основно в способността да остава незабелязана. Тя поставяше подслушвателни устройства, събираше информация от улицата, заснемаше обектите отдалеч и безшумно ги проследяваше. Ефективността й се доказа най-вече срещу ИРА в Северна Ирландия.
„Невидимите“ не се свеняха да използват жени за мисиите си. Напротив, информацията, която донасяха жените, често се оказваше изключително полезна.
През 2005-а британското правителство реши да доразвие „Невидимите“ и ги преустрои в Специален разузнавателен батальон (СРБ). Разбира се, всички на парада по случай учредяването му, включително генералът, който го водеше, бяха заснети от кръста надолу. САС и морските пехотинци може и да се водят за секретни части, но СРБ наистина са невидими.
Сега Илайза Манингъм-Бюлър поиска помощта им и я получи.
Сред тристата пътници в самолета от Хийтроу за Дубай, в който се качи доктор Хатаб, имаше шестима души от СРБ. Единият бе младият счетоводител, седнал точно зад кувейтеца.
И понеже ставаше дума за най-обикновено проследяване, нямаше причина да не потърсят помощ от спецслужбите на Обединените арабски емирства.
Още от мига, в който се изясни, че атентаторът от 11-и септември Маруан ал Шехи е пристигнал от ОАЕ — да не говорим за слуха, че Белият дом е обмислял удар по базираната в Катар телевизия Ал Джазира — емирствата станаха изключително чувствителни към ислямистките екстремисти. А най-чувствителен стана щабът на спецслужбите в Дубай.
Два автомобила и три мотопеда очакваха екипа на СРБ на летището — в случай че някой дойдеше да прибере доктор Хатаб. Вече беше ясно, че пътува само с ръчен багаж.
Безпокойството им беше напразно. Имаха предостатъчно време да заемат позиции, докато той оправяше документите за наема на една малка японска кола.
Последваха го до Канала в центъра на Дубай, където бе акостирала току-що върналата се от Гуадар „Раша“. Хатаб спря на стотина метра от нея и след малко Бин Селим го забеляза.
След няколко минути от трюма на „Раша“ изскочи младеж, смеси се с тълпата, отиде до кувейтеца и му прошепна нещо. Беше отговорът от пещерите в Уазиристан. На лицето на Хатаб се изписа изненада.
След минути той пое по оживената магистрала на североизток през Аджман и Ум ал Кайуайн и стигна до Рас ал Хайма. Регистрира се в хотел „Хилтън“ и отиде в стаята си да се преоблече. Това даде достатъчно време на трите млади жени от СРБ на свой ред да влязат в дамската тоалетна на хотела, да се пременят в джилбаби и да се върнат при мотопедите си.
Облечен в бяла роба, доктор Хатаб излезе, качи се на колата и я подкара през града. Направи няколко заблуждаващи маневри, но всъщност само си губеше времето. В държавите в Залива мотопедите са навсякъде и, тъй като облеклата на мъжете и жените си приличат, мотористите изглеждат горе-долу еднакви. Екипът от СРБ беше предварително запознат с пътищата в емирствата и нямаше проблем да го проследи до крайградската къща.
Дори до този момент да имаше някакво съмнение за намеренията на Хатаб, то отпадна заради опитите му да се отърве от евентуалните преследвачи. Невинните хора не правят така.
Вечерта Хатаб напусна къщата и жените го последваха до „Хилтън“. Мъжете от СРБ, от своя страна, намериха добра позиция на един от хълмовете и взеха къщата под прицел. Нощта мина без проблеми.
На следващия ден обаче се усети раздвижване. Наблюдателите нямаше как да знаят, че новодошлите са донесли нов паспорт и нови дрехи. Регистрационните номера на колите им обаче бяха записани. По-късно щяха да ги открият и да ги арестуват. Същото се отнасяше и за третия посетител — бръснаря.
На третия ден Хатаб напусна къщата за последно. Кейти Секстън, която ужким се бореше с мотопеда си на улицата, даде сигнал на колегите си, че обектът тръгва.
Щом се прибра в стаята си в хотела, кувейтецът — нямаше как да знае, че междувременно стаята е натъпкана с подслушвателни устройства — резервира по телефона място в полета за Лондон на следващата сутрин. Изобщо не подозираше, че е под постоянно наблюдение.