Вълчи светове
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчи светове». Краткое содержание книги:
Точно сега Императорът трябваше да усмири Вълчите Светове, планетите от дребен звезден куп, превърнали космическото пиратство в обикновен занаят.
След което нямаше никакъв звук освен този отвън, когато бхорите започнаха победната си песен и гранатите и оръжията затрещяха в хор, и Стен успя да чуе рева на своите наемници и на сподвижниците, когато те се надигнаха и тръгнаха в атака.
И тогава Стен вдигна един от столовете, седна в тъмното и започна да крои своя план за отмъщение срещу Паррал.
Глава 43
Срещата беше на неутрален терен — планетоид в ничията територия на купа Лупус. Беше светая светих. Беше първото място, където основателят на религията, Таламеин, бе кацнал след бягството си.
Приличаше донякъде на парк, с просторни ливади, нежно ромонящи поточета и гори, пълни с дребен дивеч, и с един малък храм — единствената постройка на планетоида.
От двете страни на храма една срещу друга стояха изпънати в редици две войски, с готови за стрелба оръжия и нервно опипващи спусъците пръсти. Войниците бяха личните гвардии на двамата съперничещи си Пророци. След поколения войни и зверства и от двете страни те чакаха само сигнала, за да се хванат за гушите.
Първо Теодомир, а след него Ингилд пристъпиха пред своите телохранители и бавно закрачиха през тревата. И двамата бяха настръхнали. Спряха на около метър един от друг.
Теодомир пръв счупи напрежението. На лицето му разцъфтя широка усмивка и той разпери ръце за поздрав.
— Братко Ингилд, каква радост е за сърцето ми най-после да те видя в плът.
Ингилд също се усмихна, пристъпи напред, нежно прегърна своя съперник и след това отстъпи крачка назад.
— Ти каза „братко“. Колко уместен поздрав. Аз също винаги съм чувствал, че си като мой роден брат.
— Въпреки затрудненията ни — каза Теодомир.
— Да, въпреки тях.
Отново се прегърнаха. После се обърнаха и тръгнаха хванати за ръце към храма, пред който имаше масичка, постлана с бяла покривка. Засенчена с малък шарен чадър. От двете страни на масичката имаше два удобни стола. На самата маса бяха поставени документи и две старомодни писалки.
Двамата седнаха усмихнати един срещу друг. Теодомир заговори пръв.
— Най-после мир.
— Да, братко Теодомир. Най-после мир.
Теодомир има честта да сипе виното и отпи целомъдрено. После заговори напевно:
— Зная, че в този миг Таламеин ни се усмихва отгоре. Щастлив, че чедата му са го послушали и са положили оръжието си.
Ингилд понечи да гаврътне голяма глътка, но се окопити и отпи много леко, като свят човек.
— Много глупави бяхме, братко — каза той. — В края на краищата какви са истинските ни различия? Въпрос на власт, а не на теология. Празни титли.
„Лъжлив чувал с дракх“ — помисли Теодомир и се усмихна още по-широко.
„Надут с въздух мехур такъв“ — помисли Ингилд, отвърна му с нежна усмивка и му подаде ръка.
— Братко — промълви Теодомир с треперещ от вълнение глас и я стисна.
— Братко — прошепна Ингилд и сълзи закапаха по носа му. Беше толкова разчувстван, че си бе позволил да се успокои с няколко наркопиявици.
— Толкова лесно се решиха различията ни — каза Теодомир, хвърли поглед към стражите на Ингилд и ужасно съжали, че не може да стисне за гърлото набръчкания наркоман и да му измъкне жалкия живот от гръцмуля.
— Дойде ми някак мигновено — продължи той. — От устата на самия Таламеин.
— Странно — призна Ингилд. — Точно в същия момент и аз мислех за същото. — А мислеше за ужасните жертви, които беше дал, и по-важно — за ужасните разходи на Святата съкровищница. Само за половин кредит беше готов да изкорми жалкия дракх пред него на минутата.
— Значи — отрони Теодомир, — предлагам помирение. Икуменично помирение.
Ингилд се наведе над масата в очакване.
— Слагаме край на всички вражди — каза Теодомир — и всеки от нас поема върховното главенство на законните ни владения в звезден куп Лупус. И двамата ще бъдем назовавани Истински пророци. И всеки от нас ще крепи правата на другия.
— Съгласен — отвърна Ингилд някак прекалено бързо. — И ще можем да сложим край на това глупаво кръвопролитие. И всеки от нас ще може да се съсредоточи над основния си дълг. Над нашия единствен дълг.
Ингилд сведе глава.
— Да спасяваме душите на своите братя.
„А след две години — помисли той — ще дебаркирам на Санктус с половин милион янци и ще изгоря скапания ти трон.“
Теодомир потупа документите на масата. Бяха договори, набързо нахвърляни от чиновниците му за тази среща.
— Но преди да се подпишем тук, брате — рече той, — дали да не отпразнуваме това събитие със съвместна литургия?