Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл, Толкин Кристофер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))». Краткое содержание книги:
По това време Хурин и Хуор, синове на Галдор от Дор-ломин, живеели при Халадините, защото били от една кръв. В дните преди Дагор Браголах тия два рода Едаини се сбрали за голям празник, на който Хадор Златокоси обвенчал децата си Галдор и Глоредел за Харет и Халдир, деца на халадинския владетел Халмир. По тогавашните човешки обичаи синовете на Галдор били приети от чичо си Халдир като родни деца; и двамата се сражавали рамо до рамо с него в битката срещу орките, макар че Хуор бил едва тринайсетгодишен. Но заедно с малоброен отряд били откъснати от армията и отстъпили към Бритиахския брод, където щели да бъдат пленени или съсечени, ако не ги спасила мощта на Улмо, все още съхранена във водите на Сирион. Мъгла придошла откъм реката и ги укрила от враговете, та избягали през Бритиах към Димбар и дълго бродили между хълмовете под непристъпните стени на Крисаегрим, додето съвсем се залутали из тия коварни земи и не знаели вече накъде да вървят. Там ги съзрял Торондор и пратил два от орлите си да им помогнат; и орлите ги отнесли нависоко, отвъд Пръстеновите планини към потайната долина Тумладен и скрития град Гондолин, още невиждан от човешки взор.
Там крал Тургон ги приел дружески, след като узнал от кой род са; защото Властелинът на Водите Улмо му бил пратил от далечното море нагоре по Сирион вести и видения за идни беди, като го съветвал да бъде любезен с хората от рода на Хадор, от които щял да получи помощ в тежък час. Почти година гостували Хурин и Хуор в кралския дворец; и казват, че по онова време Хурин добре опознал плановете и замислите на краля. Защото Тургон обикнал синовете на Галдор и често разговарял с тях; и искал да ги задържи в Гондолин най-вече от обич, а не заради своя закон, повеляващ всеки чужденец, бил той човек или елф, който веднъж открие пътя към потайното кралство и види града, да остане чак докато кралят реши да изведе навън укрития си народ.
Но Хурин и Хуор копнеели да се завърнат при близките си и да споделят с тях битки и лишения. Накрая рекъл Хурин на Тургон:
— Повелителю, ние сме простосмъртни люде, а не Елдари. Вие можете да търпите безброй години, очаквайки схватка с врага в някой далечен ден; ала за нас времето е кратко, бързо вехнат в гърдите ни надежди и сили. Освен туй не сме открили сами пътя към Гондолин и честно казано даже не знаем къде точно е този град; защото със страх и изумление минахме по високите въздушни пътища, а вълнението бе замъглило погледите ни.
Тогава Тургон приел молбата и рекъл:
— Както дойдохте, така ще трябва и да си идете, стига Торондор да склони. Скърбя за тази раздяла; ала не след дълго, поне по елдарските мерки, може отново да се срещнем.
Но кралският сестрин син Маеглин, който бил могъщ в потайния град, съвсем не скърбял за раздялата, защото не обичал човешкия род и завиждал за кралската благосклонност; и рекъл на Хурин:
— Сами не разбирате каква чест ви оказва кралят; а законът явно вече не е толкова строг, както някога, защото преди време не бихте имали друг избор, освен да останете тук до края на живота си.
Хурин му отвърнал:
— Велика е тази чест, не ще и дума; но ако не стига честното ни слово, тогава ще дадем и клетва.
И братята се заклели да не разкриват замислите на Тургон и да пазят в тайна всичко видяно в неговото кралство. После се сбогували и сред нощния мрак преди разсъмване орлите ги пренесли в Дор-ломин. С радост ги посрещнали близките им, защото от Бретил била дошла вест, че са изчезнали безследно; но дори пред своя баща двамата не искали да разкрият къде са били и споменали само, че орлите им помогнали да се доберат от пущинака до родния край. Но Галдор казал:
— Цяла година ли сте живели из пущинака? Или орлите ви дадоха подслон в гнездата си? Намерили сте храна и одежди, та се завръщате като принцове, а не като горски скиталци.
А Хурин му отвърнал:
— Бъди доволен, че се завърнахме; разрешиха ни да го сторим само срещу клетва за мълчание.
Повече не ги разпитвал Галдор, ала и той, и мнозина други се досещали за истината; и след време мълвата за странните премеждия на Хурин и Хуор стигнала чак до слугите на Моргот.