Изкупление
- Автор: Ла Плант Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Ташева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкупление». Краткое содержание книги:
Озовала се на дъното, единственият изход за нея е да стане проститутка.
Случайността я среща с масовия убиец, хвърлил в ужас целия град, но тя успява да му се изплъзне, превръщайки се в единственият свидетел, който може да помогне на полицията. Лорийн неволно е въвлечена в разследването. Залавянето на убиеца ще бъде нейното изкупление.
— Почакай! Искаш да кажеш, че Диди е видяла как Холи се качва в колата му?
— Да, бил бежов автомобил.
— Казвала ли си това на някой друг?
— От къде на къде?
— Може да е бил убиецът на Холи.
— Да, но може и да не е той. Беше доста рано, аз току-що бях застанала на ъгъла…
Не искаше да изглежда прекалено настоятелна и смени темата, но Нала не прояви никакъв интерес към разговора.
— Как мислиш, дали онзи тип всъщност не е бройкал Диди?
— Боже, откъде да знам какво е искал? Защо ми задаващ тези въпроси?
— Просто любопитство. — Лорийн запали цигара. — Диди ще работи ли тази нощ?
Нала обясни, че приятелката й напоследък работела със свой редовен клиент в някакъв мотел, но понякога по малките часове идвала и тук.
— Трябва да тръгвам — продължи тя. — Сега, когато останахме без Арт, трябва постоянно да работим. Нямаме пари. Бях решила да не ти проговоря, ако те срещна, заради Арт. Ти постъпи зле с него. Той е почтен човек и не го заслужаваше.
— Стига. Нала! Той е уреждал на клиентите си чукане с малолетни. Видях снимките. На някои от тях видях и Холи.
— Защо толкова се интересуваш от Холи? Какво ти пука за нея?
— Убиха я. Мъчно ми е за нея.
— Хм, и на мене ми е мъчно. Тука идваха всякакви ченгета. Щяха да ни провалят бизнеса! Някакво копеле им пошушнало, че при нас ще открият нещо. А снимки не сме правили от седмици, заради тебе! През цялото време, откакто те видях в галерията, се чудя къде съм те виждала преди. Диди твърди, че сме те виждали на събрание на алкохолиците. Както и да е. Искам да знаеш, че те смятаме за доста съмнителна и не искаме да имаме нищо общо с тебе. Стой далеч от нас!
Тя излезе и Лорийн стана да плати, но когато тръгна към изхода, видя Къртис и Нала да разговарят пред кафето. Тя му посочи кафето, а той блъсна ръката й и надникна през прозореца. Изглежда, спореха за нещо. Лорийн бавно пристъпи към дъното на салона по посока на тоалетните. След секунда сводникът влезе и попита една от келнерките, дали не е виждала Лорийн.
Тя седеше притихнала на тоалетната чиния, когато чу стъпките на Къртис. Той влезе, спря за миг и отвори съседното помещение. Лорийн очакваше всеки момент да отвори и нейната врата, но в този момент сервитьорката влезе и му каза веднага да напусне дамската тоалетна. Петнайсет минути по-късно Лорийн излезе и надникна в салона. Кътрис стоеше точно пред вратата на кафето, а друг изход нямаше. След секунда размисъл смело тръгна към него.
Щом я видя, той се сепна и стисна ръката й над лакътя.
— Ходиш наоколо и разпитваш за Холи. Искам да зная защо. Какво искаш да разбереш за моето момиче?
По изражението му разбра, че няма намерение да я нарани. Той не беше уплашен, а само много разстроен.
— Какво те засяга?
— Тя беше мое момиче.
— Нямам причини, просто ми беше симпатична. — Лорийн се дръпна и освободи ръката си.
— Познаваше ли я? — Той понечи да тръгне.
— Къртис, почакай! Да, познавах я бегло.
— Не зная какво искаш, но те предупреждавам да стоиш далече оттук.
— Може би работя за полицията. — Видя как той сви юмруци и разбра, че ако бяха сами, щеше да я удари. — Но не така, както си мислиш, Къртис. Е, хайде, нали знаеш, че и аз бях курва. Имам задача да открия каквото мога за нейния убиец. Те все още нямат никаква информация за него. Нима ти самият не искаш да го хванат? Беше толкова младичка и красива, наистина красива. Беше твоето момиче. Къртис.
— Тя е мъртва. Край. Разкарай се!
Той се обърна и Лорийн тръгна след него. Къртис зави по една пуста уличка и спря. Наоколо нямаше жива душа и безопасността й вече беше под въпрос.
— Имаш много здрави нерви, маце. Разкарай се от мене!
Тя стоеше на три крачки от него, за да избегне евентуален замах с юмрук, и все пак достатъчно близо. Сините й очи не се отделяха от неговите.
— Плащат ми под тезгяха, за да науча нещо. Петдесет долара на ден. Единствената ми задача е да разбера дали някой не е видял лицето на човека, в чиято кола се е качила. Нищо друго не ме засяга. Помогни ми! Защо не искаш да ми помогнеш? Човече, нали Холи беше твое момиче?
Той се облегна на стената и за нейно учудване избухна в сълзи.
— Някой я взел от ъгъла на Диди и Нала. Тогава си я видял за последен път, нали? — Тя пристъпи още по-близо. Къртис кимна. — Защо в онази нощ е излязла да работи по пистата на транссексуалните? Спомни си дали за миг не си зърнал лицето на шофьора.
— Нямаше къде да застане. — Той се изсекна и започна да бърше мокрото си лице с опакото на ръката. — Малко по-нагоре я бяха набили преди няколко дни. След боя, като обсъждахме какво да правим, тя поиска да слезе към другия ъгъл. Обещах Да й го уредя с момичетата. Така… не ми остана време да й кажа, че… ми е много скъпа.