Не е време за дракони
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич, Перумов Николай
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Теллалов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Не е време за дракони». Краткое содержание книги:
Но съществува място, наречено Средният свят. Тук слънцето е жълто като зеница на дракон, тревата е зелена, а водата — прозрачна. Към сините небеса се издигат кули на крепости от камък, но има и сгради от бетон. Тук птиците се стремят към висините, а хората си даряват усмивки и се обичат.
Дойде и времето когато този свят поиска своят нов господар от Света на Опакото, който трябваше да премине през много смъртоносни схватки с най-могъщите магъосници, владеещи четирите стихии, за да овладее Силата. Битката бе неравностойна, но съдбата следваше своят път…
— Изпратих вестоносци при Огъня — говореше в момента Лойя. — Очаквам отговор вдругиден…
Зад стените с нечувана тъга виеше вятърът… като никога преди. Да не би гордият Ритор да е сметнал, че Котките трябва да бъдат зорко наглеждани? Ако е така — лоша работа. Предводителката никак не искаше да мери сили с най-силния вълшебник на Средния свят.
— А какъв отговор чакаш? — попита Кери.
Лойя сви рамене. Ето точно този случай попадаше сред онези, от които следва да се очаква всичко, а предварително нищо да не може да се отгатне. Трябваше наистина да се чака, а това ядосваше нетърпеливата Котка.
В будоара на Лойя бе поразително тясно. Изглеждаше странно след просторните бални зали. Но в този контраст имаше смисъл, защото, уви, против природата не се върви, жените от клана намираха истинския уют само в малки полутъмни помещения, претрупани с меки кушетки. Приятелките лежаха, на масички до тях стояха кани с любимото им вино. Само че сега те не докосваха напитките, мълчаливо признали, че ситуацията е твърде сериозна, за да са уместни малки девически партита.
— Хич не съм свикнала да се влача на опашката на събитията — отбеляза превзетата и разглезена Лола, единствената в обкръжението на Лойя пришълка от Опаката страна на Света, която разправяше за себе си, че оттатък била велик учен — нещо като маг в Средния свят. Ала господарката на ордена не й вярваше много, отдавна се беше убедила, че в подобни разкази присъства твърде малко истина. Бяха по-скоро мечти.
— Как така изтървахме Торн? — въздъхна Ота.
Ота. Силната личност сред съветниците на Лойя Ивер — ослепителна хубавица и добра вълшебница. Такива като нея биваха приближавани към върха на управлението с една-единствена цел — да ги държат под око, да бъдат контролирани и с подчертано приятелското отношение да се осуетява възможната им склонност към интриги.
— Какво ви става, приятелки мои? — намръщи се Лойя. В никакъв случай не биваше да се съгласява с Ота. — Седнали сме да се самосъжаляваме? Упрекваме се за пропуски? Ние, Котките?! Веднага забравете паники и истерии! Все още можем да накараме и Торн, и онзи горделивец Ритор да играят по свирката ни! По-добре ми кажете: какво делят тия двамата?
— Само не и властта — забеляза разсъдливата Кери и отметна черните си къдрици назад. — Ритор не му пука за това.
— Така е — подкрепи я Ота, — у него няма страст да ръководи…
— Той има друга, може би единствена страст, затова пък пламенна… — замислено промълви Лола. — Природените.
— Точно така — каза Лойя. — Но какво отношение има към това Торн? Водата също никога не е изпитвала топли чувства към останалите на Далечния бряг… Дори напротив, бих казала.
— Тогава, все пак властта? — Кери преплете тънките си ръце.
Ота поклати отрицателно глава:
— Първото, което иде на ум, надали е вярното. Досега Ритор никога не се е стремял към власт. А би могъл, особено след… — тя многозначително остави фразата да увисне.
— Ами Торн? — предположи Кери. — Той е интересен мъж… честолюбив е. Богаташ. Изстисква данъците от земите си по безброй начини. Наказващите на Водния орден никога не се заседяват без работа. Ами ако конфликтът е заради ленни владения?
— Да се счепкат заради някакви си земи на моя бал? — възмути се Лойя. — Дори Торн не е толкова алчен!
— Пък и довчера винаги е почитал обичаите… — замислено рече Ота. — Нещо наистина невероятно се е случило, за да постъпи така…
— Не сме седнали на общи приказки, скъпа! — рязко прекъсна приятелката си Лойя. — „Нещо невероятно“… При нас не следва да има подобни слова, Котки! Във Водния клан имам седмина осведомители. Искам да знам защо са бездействали! Нашата Фия преспива с Роман, който, ако не е дясната ръка на Торн, то поне е лявата — със сигурност. Но защо тогава от нея не дойде и една дума, защо?!
— Някаква беда? — вметна предпазливата Лола.
— Беда? И със седемте наведнъж?
— Защо не? Не станахме ли прекалено самоуверени напоследък? Всичките големи провали са сякаш само в историята, а сега даже Стихийните кланове са ни в кърпа вързани!… Ами ако Торн през цялото време ни се е присмивал? И когато настъпил мигът да действа — на бърза ръка е изклал шпионките ни. Защо го подценяваме толкова! — горещо възрази Лола.