Отмъстителите
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Отмъстителите». Краткое содержание книги:
В „Отмъстителите“ героите са почти същите като в „Град Отчаяние“, романите са свързани и чрез злия дух, който се вселява в хората и ги подчинява на властта си. Получава се огледален образ на „Град Отчаяние“, но отразен от криво огледало.
Какво ще се случи, ако изведнъж се озовете в свят, сътворен от фантазиите на дете, което обича уестърните и анимационните филми с космически герои?
Отговорът ще намерите, когато прочетете „Отмъстителите“.
Източник: http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=3779
— Ако Джим и Дейв знаят за тази пътека, тя може би не е тайна и за нападателите — отбеляза Джони. — Мислила ли си по въпроса?
— Да. — Нетърпението й най-сетне започна да излиза наяве, но едва доловимо. Джони се възхити на сдържаността й. — Но тези… ненормалници… не са местни жители. Не може да са. Някой от вас виждал ли е такива микробуси досега?
„Може и да съм ги виждал — мислено й отвърна той. — Все още не съм сигурен къде точно, но ако имах време да помисля…“
— Не, но ми се струва, че… — започна Брад.
— Преселихме се тук през 1982-ра, когато момчетата бяха тригодишни — заяви Ками. — Те твърдят, че никой освен децата от квартала не знае и не използва тази пътека. Знаят, че има тръбопровод и им вярвам.
„Несъмнено — рече си Джони, — но това не е толкова важно. Както и надеждата, че ще доведат някого на помощ. Просто искаш да ги махнеш оттук, нали?“
— Джони — започна тя, очевидно убедена, че мълчанието му е знак за несъгласие, — не чак толкова отдавна във Виетнам се биеха момчета по-млади и от моите синове.
— Имаше и още по-млади. Бил съм там. И съм ги виждал.
Изправи се, после измъкна пистолета от колана си и едновременно извади кутийката с патроните от джоба на ризата си.
— С радост ще дам тази играчка на синовете ти… но искам да ги придружа.
Тя многозначително погледна шкембенцето му, което макар и по-малко от това на Брад, бе доста солидно. Не го попита защо иска да отиде и с какво толкова ще им е от полза. Все още се владееше достатъчно. Вместо това отвърна:
— Есенно време те играят футбол, а напролет тренират бягане. Мислиш ли, че ще издържиш на темпото им?
— На стадиона не, разбира се. Но по горска пътека и евентуално през тръбопровод? Мисля, че ще се справя.
— Ти какво, занасяш ли се? — сопна се Белинда на Ками. — Ако имаше работещ телефон на един изстрел разстояние оттук, мислиш ли, че щяхме да. стоим със скръстени ръце? Цялата улица е осеяна с трупове, а онази къща изгоря до основи!
Ками я погледна, докосна петънцето на блузата си и отново се обърна към Джони. Зад нея Елън Карвър надничаше в дневната. Очите й се бяха разшили от ужас и скръб, а от носа й се стичаше струйка кръв.
— Ако момчетата са съгласни, нямам нищо против — заяви Ками, без изобщо да обръща внимание на Белинда. В този миг не й беше до размишления. Сега я занимаваше едно-единствено нещо — да действа, докато везните все още изглеждат наклонени в нейна полза. Да успее да спаси синовете си, докато все още е възможно.
— Всичко ще бъде наред — отвърна Джони и й подаде пистолета и патроните, сетне се отправи към кухнята. Бяха добри момчета, което е хубаво, а освен това бяха „програмирани“ в девет от десет случая да правят онова, което искат от тях по-възрастните. В настоящата ситуация това бе още по-хубаво. На излизане от стаята напипа дреболията, която бе пъхнал в левия си джоб. — Но преди да тръгнем, трябва да проведа един важен разговор. Много важен разговор.
— С кого? — попита Ками.
Той вдигна на ръце Елън Карвър. Прегърна я, целуна окървавената й страна и се зарадва, когато ръчичките й се обвиха около врата му и го притиснаха с все сила. Такава прегръдка никъде не можеш да купиш.
— С Ралфи Карвър — отвърна Джони и понесе сестра му към кухнята.
2
Оказа се, че Том Билингзли наистина разполага с няколко пушки, но най-напред се наложи да изнамери някаква блуза за Коли. Не беше кой знае каква прелест — стара тениска с надпис „Кливланд Браунс“ — но поне беше подходяща по размер, пък и бе за предпочитане, отколкото да върви гол до кръста през шубрака.
— Благодаря — каза Коли, нахлузвайки дрехата, докато Олд Док ги водеше покрай масата за пинг-понг към най-отдалечения ъгъл на мазето.
— Моля те, няма за какво — отвърна Билингзли, пресегна се към тавана и дръпна някакво шнурче, което включи неоновите лампи. — Даже не помня откъде се е появила. Аз самият съм привърженик на „Бенгалс“.
В ъгъла бяха струпани рибарски принадлежности, няколко оранжеви ловни жилетки и лък без корда. Олд Док приклекна пред купчината и намръщено размести жилетките, а отдолу се подаде стар юрган, навит на руло и овързан със здрава връв. Отвътре се показаха четири пушки, две от които бяха разглобени. Билингзли подаде на двамата мъже сглобените оръжия и рече:
— Тези трябва да свършат работа.
Коли пое 30-милиметровата, която и бездруго бе далеч по-подходяща от служебния му пистолет. Така за Еймс остана другото, по-малко оръжие, марка „Мосберг“.
— Пригодена е само за 22-милиметрови патрони — заизвинява се Док, докато ровичкаше в шкафчето до електрическото табло и поставяше на масата кутии с патрони, — но нак е страшна пушка. Какво ще кажеш?