Възходът на Атон

— Маху — започна той, — никога не съм знаел, че може да има толкова много щастие. Озовах се в Земята на тамяна. Летях на орлови криле отвъд Далечния хоризонт — приведе се той с блеснал от гордост поглед. — Маху, аз съм принц с царска кръв в жилите. Аз съм Ехнатон, но преди това, а и най-важното е, че вече съм мъж, така че няма никаква разлика между мен и всички останали.

За първи и последен път господарят ми Ехнатон, Обичания от Единствения, сравни собствената си особа с другите хора: че същността му е обикновена и човешка. После ме докосна леко по челото, изправи се и си отиде. Разбирах добре смисъла на думите му. Понякога той и Тийи подчертаваха факта, че в своята недъгавост Ехнатон е и скопец, по-точно импотентен и неспособен да извърши най-съкровения човешки акт — да има наследник. А това бе едно от жестоките обвинения, хвърлени в душата му от злонамерените жреци и заобикалящите го одумници. Обаче Нефертити с присъщото й майсторство да довежда нещата докрай, а и с познанията си за всякакви илачи, помади и прахове промени всичко това.

Промениха се и отношенията ми с Нефертити: дразнещите й закачки изчезнаха, а от време на време срещах внимателно изучаващия ме поглед.

— Маху, ти не си никакъв павиан — постанови тя веднъж, когато й помагах да оглежда насажденията в градините. — Много повече си котка. Да. Седиш и ни наблюдаваш със замислен взор и мрачно лице. Не съм ли права? Многообичания — и този път си послужи с постоянно ползваното от нея име на Ехнатон — говори винаги за тебе. Как двамата си играете, гуляете и дори как се биете.

Не оспорих нито веднъж тези нейни твърдения. Очевидно Ехнатон ме е виждал във въображенията на пламналия си мозък като свой брат — истински брат не само по кръв, какъвто винаги е искал да има.

За около година бе установено пълното влияние на Нефертити над Ехнатон. Той не предприемаше нищо без нея, търсейки неизменно съвета й, а както следва да се подразбира — и мнението на Ай. Понякога той ставаше от леглото късно с подпухнали очи, сънлив, но винаги доволен и спокоен. Най-често го посещаваше Ай, за да го уведоми за клюките в двореца и за случващото се в големия град Тива. Ехнатон и седналата до него Нефертити винаги слушаха внимателно. И двамата задаваха въпроси на Ай, а после обсъждаха наученото. Господарят ми се промени за разлика от Нефертити. Тя остана все така ведра и оживена, великолепна като богиня както в плътно прилепналите по тялото й рокли при официални случаи, така и в елегантно падащата свободна роба, когато се разхождаше из двореца с цветя в разкошната си коса. Нито веднъж тя, баща й или принцът не бяха поканени при фараона, но това сякаш не ги притесняваше ни най-малко. Всъщност изглеждаха напълно доволни, като че ли приспивайки подозренията на онези, за които знаеха, че ги наблюдават.