Обетована земя
- Автор: Паркър Робърт Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентин Кръстев
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Обетована земя». Краткое содержание книги:
— Бих могъл — рекох. — Мисля, че бихме могли да измислим нещо. Никой не те кара да си оставиш работата, нито аз моята.
— Не, мисля че не. Но това е нещо, за което трябва да помислим.
— Значи, окончателното ти становище е твърдо „Не знам“?
— Мисля, че да.
Протегнах ръцете си и я придърпах върху себе си.
— Напориста кучка такава — казах аз.
Лицето й се притисна към гърдите ми. Сподавих речта й.
— От друга страна — промърмори тя, — аз никога няма да те оставя.
— В това не се съмнявам — казах. — Да вървим да вечеряме и да консумираме приятелството си.
— Може би — каза Сюзън, докато карах обратно към мотела, — не е зле да го консумираме преди вечеря.
— Още по-добре — казах аз, — а какво ще кажеш за преди и след вечеря?
— Човек е на толкова години, на колкото се чувства, любими — рече Сюзън.
29
В седем и трийсет натиснахме звънеца в дома на Шепърд. Аз носех бутилка унгарско червено вино и кафяв книжен плик. Хок отвори вратата и насочи срещу мен голямокалибрен Колт 357.
— Заповядайте, влезте — рече той.
Влязохме. В дневната бяха Кинг Пауърс и Поуъл, бабаитът, когото бях набутал в басейна, Мейси и семейство Шепърд. Шепърд седяха на канапето, а Поуъл стоеше наблизо с изваден пистолет и гледаше безчувствено в тях. Мейси стоеше край камината, а Пауърс беше седнал в едно кресло до огнището. Лицето на Шепърд беше влажно и той изглеждаше зле. При побой от организма на човек се отделя много скорбяла и Шепърд изглеждаше така, сякаш едва се държеше на крака. Жена му беше напълно безизразна. Тя изглеждаше така, сякаш е влязла някъде и стои там в очакване.
— Къде са децата? — попитах аз.
Хок се усмихна.
— Няма ги тук. Харв и госпожата, както разбирам, са решили, че могат да се усамотят на спокойствие, докато дойдете вие, и са ги експедирали при съседите за през нощта. Мисля, че това наистина прави обстановката по-уютна.
— Млъкни, Хок — рече Пауърс. — Ще остроумничиш така на собственото си погребение.
Хок ми намигна.
— Мистър Пауърс е много сърдит и съм сигурен, че знам на кого е сърдит, драги.
— Предполагах, че ще се видим, Кинг — рекох аз.
— И дяволски правилно си предположил, умнико. Имам нещо за теб, кучи сине. Ако си въобразяваш, че можеш току-така да ме напъхаш в чувала и да си заминеш, означава, че не знаеш нищо за Кинг Пауърс.
— Кинг, това ще ни докара само още повече неприятности — рече Мейси. — Нямаме нужда от това. Защо просто не се махнем.
— Не, първо ще подгрея този кучи син — Пауърс стана. Той беше пълен, имаше вид на човек, който някога е бил слаб и краката му бяха изкривени настрани като патешки. — Хок, вземи му пистолета.
— До стената, момче, знаеш процедурата.
Аз се обърнах и се облегнах на стената, като го оставих да свали пистолета от бедрото ми. Той не го търси дълго. Веднага го намери къде е. Сякаш го подуши. Отдръпнах се от стената.
— Защо ходиш като патица, Кинг? — казах аз.
Червеното лице на Пауърс почервеня още повече. Той пристъпи близо до мен и ме удари в лицето със стиснат юмрук. Аз се олюлях от кръста назад и не паднах.
— Квак — казах.
Пауърс ме удари отново и сряза устната ми. След час щеше да се подуе силно. Ако все още съм жив дотогава.
— Хок — рече Сюзън.
Той тръсна глава срещу нея и каза:
— Седни на канапето.
— Ще ни застреляте ли? — обади се Шепърд.
В гласа му не беше останала много жизненост.
— Най-напред ще очистя тая долна отрепка — рече Пауърс. — После може да ми хареса толкова много, че да застрелям цялата ви шибана пасмина. Как ти се струва това, скапаняк долен.
— Тя няма нищо общо с това — рече Шепърд, отмествайки главата си към жена си. — Пусни я да си върви. Имаме три деца. Те не са ти направили нищо.
Пауърс се разсмя, при което се показа вътрешната част на горната му устна.
— Но ти си ми направил. Ти ме прецака с много пари, ще трябва хубаво да се разплатиш за това.
— Ще ти платя, с лихвите. Пусни я да си върви.
— Ще говорим за това. Но първо искам да свърша с това хитро копеле.
Той се обърна към мен и понечи отново да ме удари. Аз отстъпих малко встрани и го ударих силно над бъбреците. Тялото му беше меко. Той изстена от болка и се свлече на колене.
Мейси извади малкия си автоматичен пистолет, а Поуъл отмести своя пистолет от Шепърд и го насочи към мен.
— Спрете — каза Хок. В гласа му сега нямаше и следа от подигравателните нотки. Пауърс седеше на пода, извил настрани тялото си, опитвайки се да намали болката. Лицето му беше червено и луничките му изглеждаха бледи на фона му.