Времето на близнаците
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Времето на близнаците». Краткое содержание книги:
Кризания — красивата и отдадена на Паладин свещенослужителка, се опитва да използва вярата си, за да го разубеди. Тя остава сляпа за мрачните му намерения. Постепенно той я оплита в своя коварен капан.
Предупреден за замисъла на Рейстлин, обезумелият Карамон се връща назад във времето в обречения град Истар, в дните преди Катаклизма. Там, заедно с кендера Тасълхоф, той ще се опита да спаси душата на своя брат-близнак.
В този момент в залата се разнесе присмехулен глас:
— Вие не знаете нищо, Велики магьоснико. Вие сте глупак!
Думите паднаха като капки вода в спокойно езеро и предизвикаха вълнение сред седналите в полукръг магьосници. Тас се обърна сепнато, потърси с очи собственика на този странен глас и видя от сенките да изплува някаква фигура. Тъмните му одежди прошумоляха, когато мина покрай тях, за да застане лице в лице с Пар-Салиан. В този момент фигурата дръпна качулката от главата си.
Тас почувства как Карамон настръхна.
— Какво има? — попита кендерът, защото не виждаше добре ставащото.
— Тъмен елф! — промърмори Карамон.
— Настина ли? — рече Тас и очите му засияха. — Знаеш ли, през целия си живот на Крин никога не съм виждал тъмен елф. — Кендерът тръгна решително напред, но миг по-късно бе хванат здраво за туниката. Тас изкряска гневно, когато Карамон го дръпна назад, но като че ли нито Пар-Салиан, нито елфът с черната мантия обърнаха внимание на този кратък инцидент.
— Мисля, че дължиш обяснение, Даламар — каза Пар-Салиан тихо. — Защо ме смяташ за глупак?
— Щял да завладява света! — присмя се Даламар. — Той не смята да завладява света! Светът не означава нищо за него. Ако искаше това, щеше да го има още утре, още тази вечер!
— Какво иска тогава? — Въпросът дойде от един маг с червена мантия, седнал недалече от Пар-Салиан.
Тас надникна покрай ръката на Карамон и видя жестоките изящни черти на тъмния елф да се отпускат в усмивка — усмивка, която накара кендера да потръпне.
— Той иска да стане бог — отвърна Даламар тихо. — Ще се опълчи срещу самата Царица на мрака. Това е планът му.
Маговете не казаха нищо, нито помръднаха, но мълчанието им се люшна между тях като променливи въздушни потоци, докато наблюдаваха Даламар с блестящи, немигащи очи.
След това Пар-Салиан въздъхна.
— Мисля, че го надценяваш.
В следващия миг се разнесе силен звук на разкъсана дреха. Тас видя тъмният елф да прави рязко движение с ръката си и да съдира плата на мантията си.
— Това прилича ли ви на подценяване? — извика Даламар.
Маговете се наведоха напред и през залата премина шепот от изненада, подобен на леден вятър. Тас се мъчеше да види по-добре какво става, но ръката на Карамон го държеше здраво. Кендерът погледна големия войн с раздразнение. Никакво любопитство ли не изпитваше този човек!? Но Карамон изглеждаше съвършено равнодушен.
— Виждате ли отпечатъците на пръстите му върху мен? — изсъска Даламар. — Дори и в този момент болката е почти непоносима. — Младият елф замълча за кратко и сетне добави през стиснати зъби: — Той ми каза да ви предам почитанията му, Пар-Салиан.
Великият маг овеси глава. Ръката, която се вдигна, за да я подпре, трепереше паралитично. Сега той изглеждаше стар, немощен и изтощен. Магът остана още няколко секунди, закрил очите си с длан, след това вдигна глава и се вгледа внимателно в Даламар.
— Значи най-лошите ни страхове се сбъднаха. — Очите на Пар-Салиан се присвиха въпросително. — Той знае, че ние сме те изпратили при него…
— За да шпионирам? — Даламар се разсмя горчиво. — Да, знае! — След това тъмният елф заговори, изричайки всяка следваща дума с яд. — Той е знаел през цялото време. Използвал ме е — използвал е всички нас — за осъществяването на собствените си цели.
— Трудно ми е да повярвам на всичко, което чувам — каза кротко магът с червената мантия. — Ние всички знаем, че младият Рейстлин несъмнено е могъщ, но тези приказки, че ще се опълчи срещу една богиня, ми се струват нелепи… даже доста нелепи.
От двете крила на полукръга дойде одобрителен шепот.
— О, нима? — попита Даламар с някаква унищожителна мекота в гласа си. — Нека ви кажа тогава, глупаци, че вие нямате представа за значението на понятието могъщество. Не и когато става дума за него. Не можете нито да си представите дълбочината на неговата власт, нито да се издигнете до висотите й! Само аз мога да направя това! Аз видях — за момент Даламар замълча и след това гневните нотки в гласа му бяха заменени от възхищение, — видях неща, които нито един от вас не би дръзнал да си представи! Бродех из земите на сънищата с отворени очи! Видях красоти, които караха сърцето ми да се разкъсва от болка. Спуснах се в бездните на кошмарите, станах свидетел на ужаси — той потръпна, — толкова безименни и страховити, че се молех да падна мъртъв на часа, за да не ги виждам! — Даламар обходи с очи маговете, събирайки всички с тъмния си проблясващ поглед. — И всички тези чудеса бяха призовани, сътворени и извикани за живот от него и неговата магия.