Гордостта на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гордостта на завоевателите». Краткое содержание книги:
Арик трепна. Първоначалният план беше „Корвините“ да установят контакт с гарнизона на Мироопазващите сили в съответствие със стандартната процедура за подстъп, а после от орбита да преминат към пряка връзка със звездолета майка и да получат инструкции, без наземните приемници на гарнизона да могат да ги уловят. Но сега, когато звездолетът беше на космодрума, тази схема бе под въпрос. И очевидно Холоуей нямаше да им даде възможност да говорят тайно.
— Благодаря, сър — каза Куин, мина покрай Холоуей, отиде при колата и взе подадения му от шофьора микрофон. — Тук командир Куин.
— Момент, командире — каза един глас. — Току-що установихме връзка с „Корвините“. — Чу се щракане и после друг глас:
— Отряд с особено назначение „Копърхед Омикрон Четири“ до наземен контрол Доркас. Тук командир Томас Мейсфийлд. Искам разрешение да говоря с командира на ескадрила Адам Куин.
— Тук командирът на ескадрила Куин — отвърна Куин. — Добре дошъл на Доркас, командире.
— Благодаря, сър. Имате ли нови заповеди за нас?
— Никакви нови заповеди, но разписанието за срещата е малко променено — отговори Куин. — От наземния контрол трябва да получите ново направление за влизане в орбита.
Настъпи кратка тишина.
— Нали бързахме, сър — каза Мейсфийлд накрая.
— Точно така — потвърди Куин. — Но очакваме още едно пристигане. Надявам се да е навреме, за да го посрещнем на орбита. Ако ли не, ще трябва да слезете.
— Разбрано, сър. Четиридесет и пет минути оттук до орбита и след това шестдесет минути до приземяване.
— Добре. Действай! До скоро.
— Разбрано, сър, действам. Копърхед Омикрон Четири. Край.
Куин изключи микрофона, подаде го на шофьора и каза на Холоуей:
— Благодаря, подполковник. Нещо друго?
— Всъщност да — каза Холоуей, взе микрофона от шофьора и го включи.
— Лейтенант Гаспери? Докладвай за пристигащия скутер!
— Имаме сигурна следа, сър — чу се отсрещният глас. — Предават данни.
— Добре. Приготви се. — Холоуей погледна Куин. — Скутер от Едо, командире. Казвам ти, в случай че не знаеш. Изпратихме запитване до базата на Мироопазващите сили в Едо за потвърждение на номера на твоята заповед.
Арик грижливо избегна погледа и на двамата. Когато пристигнаха, Мелинда ги беше предупредила, че Холоуей се съмнява в съчинената от нея история. Но те бяха пренебрегнали страховете й, понеже знаеха много добре, че докато скутерът отиде до Земята и се върне, ще са напуснали Доркас. Възможността вместо на Земята Холоуей да потърси номера на разрешението на Едо и с това да съкрати времето за отиване и връщане с двадесет часа някак си им беше убягнала.
От което ставаше пределно ясно на какво се дължи това неочаквано желание за сътрудничество и любезност от страна на Холоуей. Той беше разбрал техния блъф и сега, когато ешафодът беше готов и брадвата вдигната, възнамеряваше лично да изпълни екзекуцията.
Арик погледна скришом двамата морски пехотинци. Стояха между тях и звездолета, поставили небрежно ръце върху пистолетите си.
— Сър?
Холоуей вдигна микрофона.
— Да, лейтенант?
— Пристигнаха данни от Едо — докладва Гаспери. — Цитирам: Относно ваше запитване, Мироопазващи сили ААН 67424955/МСК Фокстрот Лима Виктор Виктор. Изтребителна ескадрила „Копърхед Омикрон Четири“ с командир Инко Бокамба назначена за резервна с неопределена патрулна мисия. Прехвърляне през Доркас, заповед потвърдена, станция 33 на Информационен център на Командване на Мироопазващи сили. Край.
— Прието! — каза Холоуей. — Не се ли споменава името на командир Куин?
— Не, сър. Но има допълнение, че е предадено частно съобщение на командира на Омикрон Четири. Едо не разполага с копие от него.
Холоуей повдигна недоумяващо вежди.
— Интересно. Как ще коментираш този факт, командире?
— Не съм сигурен, че е необходим коментар, подполковник — спокойно отвърна Куин.
— Нека започнем с въпроса защо командир Мейсфийлд смята, че ти си натоварен с тази мисия вместо Бокамба — каза Холоуей.
— Предполагам, че това се обяснява в частното съобщение.
— Предполагаш? А не знаеш ли?
— Всъщност не виждам къде е проблемът, подполковник — намеси се Мелинда. — Цялата идея на проверката беше да се потвърдят заповедите на Куин, нали?
— С тази малка подробност, че неговите заповеди не са потвърдени — отвърна Холоуей. — Получихме потвърждение на заповедите на командира на ескадрила Бокамба. Какво общо имат тези заповеди с вас засега остава неясно.