Родена в понеделник
- Автор: Бегшоу Луиз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Родена в понеделник». Краткое содержание книги:
Изправям гръб и уверено минавам през портата от ковано желязо. Чувствам се по-силна, отколкото сутринта, благодарение на шампанското, топлината в ресторанта и вниманието на Чарлс.
Обичам киното и наистина искам да направя добра кариера. Не бива да бягам от Марк Суон само защото е красавец. Това е страхотна възможност за кариера. Радвам се, че я получих.
Добре. Да вървим.
Преминавам по пътеката (от стари червени плочи, с лавандула от двете страни, бодлива зеленика и лупини) и позвънявам.
— Идвам! — прозвучава приглушен вик отвътре и Суон рязко дръпва вратата. Облечен е с черни панталони за карате, с колан на кръста… и нищо друго.
Гърдите му са голи.
Голи и „изсечени“, както казват американците. Целите са обрасли с косми, но мускулите му се открояват — развити бицепси и плочки отпред. Господи, колко си падам по мускулести мъже! Напомня ми за Шон Конъри.
Отдръпвам се назад, затаила дъх. „Престани да го зяпаш. Престани!“
— О, извинявай — казва Суон. — Тренирах и загубих представа за времето. Влизай, влизай. Сега ще се преоблека.
„Не си прави труда заради мен“. „Стига!“
— Да направя ли кафе? — питам го. Гласът ми прозвучава пискливо. Забързвам към кухнята, където е лъскавата му черна кафе машина.
— Извинявай, че ме завари така — повтаря отново след две секунди. Нахлузил е спортен панталон и широка тениска. — Увлякох се. Обичам бойните изкуства — поклаща глава. — Страхотен начин за освобождаване от напрежението. Разбира се, не искам да плаша невинни млади жени.
— Не си ме изплашил. Не се безпокой — залавям се да отмервам кафе. То е с божествения аромат на ванилия. — Значи чупиш дъски с голи ръце? — подхвърлям шеговито.
— Всъщност трошах тухли — отвръща Суон.
— Трошил си тухли с ръце? — питам го удивена.
Свива рамене.
— Всичко е въпрос на техника. Не се впечатлявай толкова.
— Не съм впечатлена! — отричам. Защо? Защо точно аз? Ще мога ли някога да залича този образ от съзнанието си? А бях толкова доволна след вкусния обяд. — Кафето е готово — казвам хладно. — Да говорим по същество.
— Хм, добре — съгласен е. Очите му заблестяват. — Днес имаш много… делови вид, Анна.
Застивам.
— Какво лошо има в това?
— О, нищо — отговаря. — Освен че очаквам всеки момент да ме удариш през ръцете с линийка за чертане.
— Може би го заслужаваш — рецитирам надменно.
— Разбира се, можеш да се държиш и като секси секретарка. Нали се досещаш — да развалиш този строг кок и да разпуснеш коси. После да прокараш пръсти през тях.
Зная, че ми се подиграва.
— Не е редно да отправяш лични забележки — заявявам. — Нали искаше да поговорим за нещо?
— Извинявай, зная, че само приятелят ти има право да флиртува с теб.
— Точно така, не флиртувай — сопвам му се. Изведнъж примигвам. Не бива да говоря с такъв тон на наставника си. Но подобно държане от негова страна е последното, което искам. Макар и да ме ласкае, то е мъчение за мен.
Суон вдига ръце в знак, че се предава.
— Добре, добре. Разбрах. Да поговорим за твоята роля в предснимачния етап. За развитието ти.
Най-сетне.
— Да?
— Тази работа не ти е присърце — отбелязва прозорливо. — Защо?
Потръпвам, неволно побутвам чашата си и разливам кафе върху цялата маса.
— О, съжалявам!
Скачам и попивам локвата с хартиена кърпа.
— Не се безпокой. Само отговори на въпроса ми.
— Не разбирам какво искаш да кажеш — озадачено поклащам глава. — Тази сутрин ме попита същото. Но не е честно! Внимателно наблюдавам предснимачния процес. Идвам рано всяка…
— Да.
— Внимавам какво казваш на актьорите, гледам те на снимачната площадка, слушам забележките ти за сценария…
— Да — любезно се съгласява той.
— Обръщам внимание на всичко, честна дума — уверявам го. — Мога да ти покажа записките си.
Суон лениво ми се усмихва. Излъчва безкрайно спокойствие и самоувереност.
— Зная. Не си глупава. Стараеш се, за да не те изритам още в предснимачния етап.
— Не е така — възразявам. — Интересно е.
— Да, но очевидно не и за теб — внимателно се вглежда в лицето ми, сякаш разглежда реклама за невероятно изгодна промоция на японска техника или стопкадър, който се нуждае от анализ. — Оживяваш се само при обсъжданията на сценария.
Наистина ми е приятно да участвам в тези съвещания. Да слушам как историята добива завършен вид, да гледам как Триш и Марк моделират характерите, доизглаждат сцените и ритъма. Предполагам, че си личи.
— Това е любимата ми част — признавам.
— Защо?
— Историята ми харесва — споделям искрено. — Мисля, че е забавна, провокативна, остроумна и… просто ми харесва.