Далечно ехо
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-974-592-9
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Далечно ехо». Краткое содержание книги:
Двайсет и пет години по-късно местната полиция подновява неприключени следствия и неразкритото убийство на Роузи Дъф излиза отново на дневен ред. Някогашните четирима студенти са зрели мъже със семейства и професии, но подозренията, белязали живота им, продължават да тегнат над тях. Не само полицията търси убиеца — в сенките се таи човек със своя представа за правосъдие, твърдо решен да отмъсти за смъртта на Роузи Дъф. След две нови убийства става ясно, че незнайният отмъстител не се спира пред нищо. За приятелите има само един изход — те трябва да открият истинския убиец, за да спасят собствения си живот.
Уиърд все още не разбираше за какво става дума.
— Какъв швестер и каква „Сейнт Мери“?
Мондо се обърна ядосано към Уиърд и обясни:
— Там се срещат обратните. Ако някой педераст закъса, ходи там, забърсва първия, който му падне и после ходят да се чукат по тоалетните — той посочи с палец към Макленън. — А ченгето по някакви причини е решило, че Зиги е обратен.
— Млъквай, Мондо — каза Алекс. — По-късно ще поговорим за това.
Другите двама замълчаха, стреснати от авторитетния тон на Алекс и объркани от развоя на събитията.
Алекс се обърна към Макленън.
— Доколкото знам, понякога посещава едно заведение в Единбург, но не е споменавал нищо за подобни срещи тук, в Сейнт Андрюз. Мислите ли, че може да са го арестували?
— Проверих кои са новите арестанти, преди да тръгна насам. Не е попадал в ръцете на полицията — радиостанцията му запука и той излезе в антрето, за да разговаря. Откъслечни думи долитаха до кухнята.
— Замъкът… Да не се занасяте? Всъщност ми се струва, че дори знам кой може да бъде. Обадете се на пожарната. Ще се срещнем там.
Той се върна с угрижено изражение на лицето.
— Мисля, че може и да са го открили. Току-що един от екскурзоводите в замъка се е обадил в полицията. Имал обичая да прави обиколка на целия замък всяка сутрин, за да провери дали всичко е наред. Твърди, че имало човек в Тясната тъмница.
— Тясната тъмница? — повториха в хор и тримата.
— Изкопана е в скалата, под една от кулите, с тясно гърло като на бутилка. Влезеш ли вътре, няма излизане. Трябва да отида там и да видя какво става. Ще пратя някой да ви уведоми веднага щом се разбере кой е долу.
— Не. Ще дойдем с вас — настоя Алекс. — Ако е прекарал там нощта, заслужава да види приятелите си около себе си, когато го извадят.
— Съжалявам, момчета, не става. Ако искате да отидете там сами, ще се обадя да ви пуснат. Но не мога да ви позволя да объркате спасителните операции.
И той излезе.
Щом вратата се затвори зад него, Мондо се обърна към Алекс.
— Какво те прихвана? Защо ни каза да мълчим? И какви са тези истории със „Сейнт Мери“?
Алекс отклони поглед. После каза:
— Зиги е хомосексуален.
Уиърд го изгледа стреснато.
— Не, не е възможно! Как би могъл да бъде? Ние сме най-близките му приятели, трябваше да знаем.
— Аз знам — каза Алекс. — Каза ми още преди две години.
— Прекрасно — отбеляза Мондо. — Благодаря, че сподели с нас, Гили. На ви сега „Един за всички, всички за един“. Не бяхме достойни да бъдем уведомени, така ли? Ти можеш да знаеш, а ние нямаме право да сме наясно, че така нареченият ни приятел е педал.
Алекс срещна погледа му.
— Е, съдейки по твоята спокойна и толерантна реакция, бих казал, че Зиги е бил съвсем прав, като е решил да не ти казва.
— Нещо не си разбрал — упорстваше Уиърд. — Зиги не е педал. Той е нормален. Педалите са болни хора — те са отвратителни! Зиги не е такъв!
Внезапно на Алекс му дойде до гуша. Той избухваше рядко, но стигнеше ли се дотам, гледката беше незабравима. Лицето му пламна и той блъсна стената с разперена длан.
— Я да млъквате и двамата! Карате ме да се срамувам, че съм ви приятел! Да не съм чул нито една тъпанарска дума повече! Зиги се грижи за нас тримата вече в продължение на почти десет години. Винаги ни е бил приятел, винаги ни е помагал, никога не ни е изоставял в беда. Какво ме интересува дали си пада по мъже или по жени? Пет пари не давам. Това не означава, че той си пада по мен или по вас — аз да не би да искам да чукам всичко живо, което има цици! Това не означава, че трябва да се пазите от него, когато влизате в банята, да ви се не види! Той си е същият, какъвто е бил винаги. И аз продължавам да го обичам като брат. Бих му поверил и живота си, както би могъл да направи и всеки от вас. Ами ти — той мушна Уиърд с пръст в гърдите. — И ти се наричаш християнин! Как смееш да съдиш един човек, който струва десет пъти повече от теб и изпукалите ти богомолци? Не заслужавате да имате приятел като Зиги — той сграбчи якето си. — Аз отивам в замъка. И не желая да ви видя повече, докато не си съберете акъла.
Този път, когато тресна вратата, всички прозорци в къщата зазвънтяха.
Когато Зиги забеляза бледата светлинка, първоначално реши, че пак има халюцинации. От известно време ту изпадаше в унес, ту идваше на себе си, и в кратките моменти на просветление беше в състояние да разсъждава достатъчно ясно, за да знае, че изпада в хипотермия. Въпреки опитите му да не престава да се движи, летаргията се оказа жесток противник. От време на време се свличаше на пода в пристъп на бълнуване, и мислите му отлитаха в най-невероятни посоки. Веднъж му се стори, че баща му е с него и че разговарят за шансовете на „Райт Роувърс“ в първенството. Това вече си беше чист сюрреализъм.