Красиво зло
- Автор: Джеймс Ребека
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-954-8657-12-9
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Красиво зло». Краткое содержание книги:
Зад фасадата на безгрижна купонджийка обаче се крие огорчена, плашещо жестока млада жена, готова да разруши живота на всеки. И когато Катрин разкрива тъмното й минало, става ясно какво се е случило в нощта, в която Рейчъл е убита.
Психотрилърът завладява с мистериозна атмосфера и процеждащо се чувство за неизбежен фатален край. От силното начало до шокиращата кулминация той разгръща натрапчива история, в която хора, причини и обстоятелства не са такива, каквито изглеждат
— Ще ти донеса. — Той скача от мястото си, поглежда ме и се намръщва. — Не й позволявай да те кара да се чувстваш зле. Тя не го заслужава. Забрави за нея. Не й дължиш нищо.
Филипа наблюдава Мик, докато той отива в кухнята. Обръща се към мен и се усмихва.
— Той наистина те обича, Катрин — прошепва.
— Знам — отвръщам и също се усмихвам, но неочаквано се чувствам много уморена и ми се повдига толкова силно, че трябва да се преборя с нуждата да отпусна глава на масата и да затворя очи.
— Никога досега не се е държал така заради момиче. Никога. Обикновено е безразличен. Винаги е учтив, но безразличен, ако в това изобщо има някаква логика.
Очарована съм от думите й — наистина няма друга тема, която да ме заинтересува повече точно в този момент, — но не мога да се съсредоточа.
— Да — кимвам. Усещам как към гърлото ми се надига жлъчка.
— Добре ли си? — пита Филипа. — Бледа си като призрак.
— Не.
Внезапно усещам, че трябва да стана и да се махна от масата. Втурвам се към банята и се навеждам над тоалетната чиния точно навреме, за да повърна малкото, което съм изяла от пицата.
Двайсет и девета глава
Мик има пет свободни дни и ги прекарваме заедно в апартамента му. Той се упражнява на барабаните и ходим да си купуваме храна, но през останалото време оставаме заровени в бърлогата му. Разговаряме — Мик ми разказва всичко за детството, за мечтите си, за бъдещето, за любовта си към музиката. Аз му споделям за моето детство, за живота преди да умре Рейчъл и за живота след това. И двамата изпитваме огромно любопитство по отношение на другия и макар че почти не излизам от стаята му, през петте дни няма нито миг, в който да съм отегчена, неспокойна или да ми се иска да съм някъде другаде.
В последния свободен ден на Мик се обаждаме на Филипа и се уговаряме да се срещнем в близко кафене за закуска. Пристигаме, а тя вече ни очаква на масата. Облечена е в жълта рокля, косата й е прибрана на конска опашка. Изглежда хубава и свежа и предполагам, че до нея, в омачканите си тениска и дънки самата аз изглеждам размъкната.
Филипа е бодра и бъбрива и желанието й да говори, енергията й ме карат да осъзная, че се чувствам много зле, и то не от днес, а от няколко дни. Обикновено бързо леещите й се думи ми се струват очарователни и изпитвам удоволствие от компанията й. Но днес, докато слушам потока от новини, самото усилие от слушането и отговарянето с необходимия интерес и ентусиазъм изцежда цялата ми енергия. Тайно си мечтая да се върна у Мик и отново да заспя.
Храната ни пристига — поръчали сме пържени филийки и капучино, — но аз усещам в устата си познат вкус на слюнка, а в гърлото си — вкус на жлъчка.
— Господи! — Скачам и слагам ръка пред устните си. — Извинявайте.
Втурвам се към тоалетната, навеждам се над тоалетната чиния и повръщам. Не съм яла обаче нищо и от устата ми се процежда само тънка струя жлъчка.
— Господи, Катрин! Добре ли си? — чувам зад себе си гласа на Филипа. Усещам ръката й върху гърба си. — Горкичката!
Изправям се, отивам до умивалника, изплаквам си устата и си измивам лицето. Поглеждам към огледалото и оставам поразена колко бледа и измъчена изглеждам редом до Филипа. За миг се чудя дали не съм болна от смъртоносна болест. Може би ми е писано да умра млада, също като Рейчъл.
— Онзи ден пак ти прилоша — казва Филипа. — Да не е хранително натравяне? Или вирус?
— Не знам — свивам рамене, напълвам устата си с вода и преглъщам, като се надявам да я задържа в стомаха си.
— Наистина трябва да отидеш на лекар.
Кимвам.
— Може би е утринно прилошаване — смее се тя. — Може би си бременна.
Бременна, Филипа само се шегува, но в мига, в който го споменава, изведнъж изпитвам сигурност, че точно това става с мен. Това би обяснило много неща — гаденето, което идва и си отива, парализиращата умора, болката в подутите гърди. И колкото и да се опитвам, не мога да си спомня кога за последен път съм имала месечен цикъл.
— Мамка му! — изругавам.
— Мамка му какво?
Споглеждаме се в огледалото. Очите на Филипа се разширяват, когато забелязва изражението ми.