Колчан, пълен със стрели

— Все пак съдържат повече информация от разни „и“-та и „ако“-та, скъпи мой — заяви тя невъзмутимо, — а вечер действат значително по-успокояващо от тенджери и тигани.

Три години по-късно с радушно приети докторати и с титлата „доктор на философските науки“ двамата продължиха напред в неизменен тандем, със стипендии за научна работа и задължителен хорариум на преподаватели в колеж. Когато дългата сянка на фашизма падна над Европа, те четяха, пишеха, критикуваха и обучаваха край мирни огнища между неизменни стени.

— За мен тази учебна година бе твърде еднообразна — каза Уилям, — но все пак успях да изкарам петима отлични от единайсет.

— За мен още повече — каза Филипа, — но някак си успях да избутам трима отлични от шестима и въобще не ти се налага да прибягваш до Нютоновия бином, Уилям, за да изчислиш, че това е безспорна победа за мен.

— Председателят на изпитната комисия ми сподели — продължи Уилям, — че твоите студенти се представят предимно чрез разказ по памет.

— А на мен ми сподели — сряза го тя в отговор, — че на твоите пък им се налага да го измислят в движение.

Когато вечеряха заедно в колежа, списъкът на гостите бързо се попълваше и веднага след произнасянето на молитвата, още преди да започнат да се хранят, двамата кръстосваха святкащите остриета на своя цветист диалог над разклонения свещник.

— До мен достигна слух, Филипа, че колежът не смята за възможно да продължи стипендията ти след края на тази година.

— Опасявам се, че това, което казваш, е самата истина, Уилям — отвърна тя. — Решили са, че не могат да възобновят моята, когато в същото време ми предлагат твоята.

— Смяташ ли, че някога ще те направят член на Британската академия, Уилям?

— Трябва да заявя, при това със значително разочарование — никога.

— Искрено съжалявам да го чуя; и защо?

— Защото когато действително ме поканиха, аз уведомих президента, че предпочитам да почакам и да бъда избран по едно и също време с жена си.

Някои гости, непринадлежащи към академичния състав на университета, седнали за пръв път масата на преподавателите в трапезарията, възприемаха тяхната словесна битка за действителна; други можеха само да завиждат на такава любов.

Един член на академичната общност осъдително предположи, че двамата отрепетират репликите си, преди да се появят на вечеря, да не би някой да си помисли, че между тях цари разбирателство.

През първите години от кариерата си на млади университетски преподаватели те се утвърдиха като лидери в своята област. Подобно на магнит привличаха най-способните студенти, като самите те си даваха вид, че нямат нищо общо помежду си.

— Половината от тези лекции ще ви изнесе доктор Хачард — обяви Филипа в началото на семестъра на техния съвместен лекционен курс върху легендата за крал Артур. — Мога да ви уверя обаче, че това няма да е по-добрата половина. Би било проява на благоразумие да проверите коя част ще ви бъде четена от доктор Хачард.