Водосрез

— И това е причината сега да е мъртъв.

— Опитах се да го предупредя.

— В какво се беше забъркал? — попита Анхела.

— Защо ти не ми кажеш?

Ето я пак тази твърдост, под която се крие уязвимост, но нямаше да спечели от нея. Сега Луси го гледаше с онези сиви като чипове за покер очи и каквато и мека част да имаше в нея, беше заключена в дълбините.

— Предполагам, че е било свързано с водните права — каза Анхела. Занесе чашата си с вода до удароустойчивия компютър. Отпи. — Нещо голямо. Ценно… — огледа уреда и ръбовете му.

— Заключен е — каза му Луси.

— Нямам намерение да шпионирам.

— Глупости. А твоето приятелче Восович защо е бил убит? — попита тя. — За кого е работил?

— Ако разполагаш с името му, значи вече знаеш за кого е работил.

Журната го изгледа раздразнено:

— Документите му твърдят, че е работил за „Салт Ривър Проджект“. Но това са очевидни глупости. Може и да е взимал заплата оттам, но мисля, че е бил агент на съвсем друга организация.

— Звучи доста изсмукано от пръстите.

— Агентурата ли? — Луси се засмя. — Лос Анджелис пресушил Оуън Вали през трийсетте години на двайсти век и дори по онова време е имало работещи за тях агенти. Струвало си е да се прави тогава, несъмнено си струва да се прави и сега.

— Ти си експертът.

Анхела се върна при плота. Остави чашата си на плочките. Забеляза чантата на домакинята си заедно с извадени ключове и телефон. Чанта от пурпурна кожа с изключително много сребърни шевове.

— Хубава играчка — каза и я докосна.

— Не отговори на въпроса ми.

— Все пак е много хубава.

— Това е „Салина“ — обясни Луси. — Но не ми приличаш на моден маниак.

— Придържам се най-вече към балистичната линия на „Калвин Клайн“ — Анхела пипна якето си. — Върши си работата, нали се сещаш?

Луси му се стори разочарована.

— Джейми се оправяше с дрехите. Той ми купи и тази чанта. Никога не ми е стигало време за такива неща, но той винаги се опитваше да ме избара… — тя сви рамене. — Все това повтаряше: „Малко фаца ти трябва, момиче. Малко фаца ти трябва“.

— Всички искат да са офацани — съгласи се Анхела и посегна към телефона ѝ.

Луси го измъкна от ръцете му.

— Все още не си отговорил на въпроса ми — отиде да седне на дивана и остави пистолета до себе си. Скръсти крака.

Анхела внезапно видя формите ѝ в цялост. Реши, че тя определено го пали. Харесваха му краката ѝ, хълбоците, задника. Харесваше му погледът в тези ми ти сиви очи. Харесваше му, че тя не желае да допусне да се плаши от него или да се примирява с всякакви глупости и че е готова да рискува нещо, за да научи каквото желае.

— Е — притисна го Луси, — кой беше дружката ти в моргата?

— Сериозно? — Анхела си намери стол и го придърпа така, че да седне срещу нея. — Прекалено си умна, за да се налага да задаваш този въпрос.

Тя го погледна раздразнено.

— Не играя игрички на гадаене.

— Ами недей тогава.

Луси се намръщи, докато го изучаваше.

— Вегас — отсече. — Ти си водосрез и работиш за Кейтрин Кейс. Един от нейните си.