Черното слънце
- Автор: Туайнинг Джеймс, Твайнинг Джеймс
- Серия: Том Кърк #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Черното слънце». Краткое содержание книги:
— Дъб, орех, бреза. — Доминик посочи, и после обходи масата с лъча на фенерчето. — Бряст, череша, тик, махагон. — Лъчът спря върху парчето срещу стола, зад който беше застанала. — Различни видове дърво. Освен това. Направено е от кехлибар.
— Заслужава си да опитаме — съгласи се Арчи.
Доминик стисна решително зъби, внимателно разкопча куртката на скелета и претърси джобовете, но не намери нищо. Конците бяха изгнили и две сребърни копчета паднаха.
— А на врата му? — попита Кърк. — Дали не е носил нещо?
Като държеше лицето си колкото е възможно по-далеч, Доминик разкопча ризата. Платът беше залепнал за мумифицираните ребра. Плътта се беше разложила и после изсъхнала. Но и там нямаше нищо, освен празен гръден кош и съсухрени остатъци от сърцето.
Доминик въздъхна облекчено, отстъпи назад и неволно закачи ръката на скелета. Черепът тупна на земята и се търкулна под масата. Тя изпищя и се хвърли в обятията на Том.
— Справяш се страхотно — увери я той.
Доминик кимна, пусна го и отново се обърна към масата.
— Сигурно съм избрала погрешно.
— Може би — каза Кърк, освети рицарите от Ордена е фенерчето си, сравни всеки със съседа му и се запита къде ли може да е следващото парче от ребуса. Проблясъкът на метал му подсказа отговора.
— Медалите му — възкликна той. — Вижте ордените и медалите му.
Арчи пристъпи напред и се втренчи в лъскавите медали и ордени на куртката.
— Има Рицарски кръст.
И го свали от яката на униформата.
— Има ли знаци на задната страна?
Арчи обърна кръста.
— Да.
— Доминик, носиш ли другите два?
Тя кимна, извади ги и ги сложи на масата така, че знаците да се виждат. Арчи постави до тях кръста, който бе свалил от скелета.
— Трябва да означават нещо — рече Том. — Да ги подредим някак.
— Може би е картина — предположи Доминик. — Линиите се събират, за да покажат нещо, което не се вижда, когато са разделени.
Започна да размества кръстовете, слагаше ги един до друг в различни положения, за да види дали някои линии нямат продължения.
За съжаление нямаше такива и след като изпробваха всяка възможна комбинация, за която се сетиха, Кърк се приготви да предложи нещо, но Доминик изведнъж щракна с пръсти.
— Разбира се.
— Какво?
— Триизмерни са.
— Кое?
— Кръстовете. Не трябва да се наредят един до друг, а един върху друг.
Взе единия, сложи го върху друг и леко го отмести встрани, за да види дали ще се появи схема. Опита пак и пак и накрая вдигна глава и се усмихна.
— Ето.
Линиите наистина се сливаха и оформяха образ, който можеше да се види само ако се гледа отгоре. Два украсени с орнаменти кръстосани ключа.
— Ключовете за „Свети Петър“ — промълви Том.
— „Свети Петър“ в Рим?
— Може би. — Той погледна сребърната плочка на облегалката на стола, където седеше мъртвецът, от когото бяха взели последния кръст. На фамилния герб беше изобразен горд двуглав орел, сграбчил глобус и скиптър в протегнатите си нокти. — Прилича на императорския герб на Романови. Какво общо има това с Рим или с офицер от СС?
Арчи присви очи.
— Може би не сочат към Рим, а към друг град. В Русия.
— Санкт Петербург? Възможно е — съгласи се Том.
— Да, но фамилното име? — Доминик отново освети плочката с фенерчето си. — Симеон. Не е немско, нито руско.
— Имаш право. Необичайно е. — Кърк се намръщи.
— Единственият Симеон, за когото съм чувала, е светец. Симеон Стълпник — каза тя.
— Какъв е бил?
— Отшелник от пети век. Прекарал тридесет години на върха на стълб, висок четиридесет лакти, близо до Халеб в Сирия — обясни тя. — Но не виждам какво…
— Отшелник! — Арчи се усмихна. — Ти си гениална, Доминик.
— Така ли?
— Съвпада абсолютно точно.
— Кое?
— Единственото място, където можеш да намериш отшелник в Санкт Петербург, или поне отшелник, пазач на картина, е Ермитажът12.
Трета част
Не мога да предвидя действията на Русия. Тази страна е загадка, обвита в мистерия, скрита в енигма.