Тревожни хора
- Автор: Бакман Фредерик
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542830580
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Тревожни хора». Краткое содержание книги:
Сградата е обсадена, а на полицията се налага да води преговори и да носи пица. В крайна сметка заложническата драма има щастлив край – обирджията се предава и пуска всички, но когато полицаите нахлуват в апартамента, вътре няма никого.
Започват серия объркани разпити на свидетели, при което възникват няколко въпроса, около които се заформя класическа мистерия:
Как е успял да се измъкне обирджията?
Защо всички са толкова ядосани?
И какво всъщност не им е НАРЕД на хората в днешно време?
52.
Истината? Тя почти никога не е толкова сложна, колкото си мислим. Само така се надяваме, защото ще се почувстваме по-умни, ако успеем да я отгатнем предварително. Това е история за мост, идиоти, заложническа драма и оглед на апартамент. Но също така е любовна история. Всъщност цели четири.
Последния път, когато посети психолога си, Зара пристигна по-рано. Разбира се, тя никога не закъсняваше, просто беше необичайно да не се появи точно в уречения час.
– Случило ли се е нещо? – попита Надя.
– Какво имаш предвид? – отвърна Зара опако.
– Обикновено не подраняваш. Има ли нещо?
– Не е ли твоя работа да установиш това? Надя въздъхна.
– Просто попитах.
– Това къдраво зеле ли е?
Надя погледна пластмасовата кутия на бюрото си и кимна.
– Обядвам.
Други пациенти може би биха сметнали коментара за язвителен. Не и Зара, разбира се.
– Значи си веган – каза тя без въпросителна.
Психоложката се закашля, както прави човек, когато обидата от това, че е твърде предвидим, го удари в гърлото.
– Не непременно. Така де, аз съм веган, но човек не може ли да яде къдраво зеле и по принцип?
Зара сбърчи нос.
– Купено е от ресторант. Значи си имала избор. И въпреки това си избрала къдраво зеле.
– И само вегани биха направили такова нещо?
– Просто предполагам, че липсата на витамини се отразява на финансовата ви преценка.
Надя се усмихна.
– Гледаш ме отвисоко, защото съм веган или защото си плащам за това?
– Напълно е възможно да те гледам отвисоко по няколко различни причини едновременно.
Надя преглътната последната хапка зеле и самоуважение, затвори кутията и попита:
– Как се чувстваш от последната ни среща насам, Зара? Вместо да отговори, Зара извади малко шишенце дезинфектант за ръце от чантата си, почисти старателно ръцете си и загледана в лавицата с книги, констатира:
– Като за психолог имаш много книги, в които не става дума за психология.
– А за какво става дума според теб?
– Идентичност. Затова си веган.
– Човек може да бъде веган и по други причини.
– Като?
– Добре е за околната среда.
– Може би. Но смятам, че хора като теб са вегани, за да се чувстват по-дейни. Сигурно затова стойката ти е толкова лоша, приемаш твърде малко калций.
Надя дискретно се понамести в стола, опитвайки да не изглежда, сякаш изпъва гръб.
– Плащаш си на час, Зара. За човек, който критикува финансовата преценка на другите, пилееш много време в разговори за... мен. Искаш ли да обсъдим защо?
Зара като че ли обмисли това, без да отделя поглед от книгите.
– Може би следващия път.
– Това ме радва.
– Кое?
– Че ще има следващ път.
Зара се обърна и присви очи към Надя, за да прецени дали това бе шега, или не. След като не успя, тя се върна на стола си, отново намаза ръцете си с дезинфектант, загледа се през прозореца зад Надя и преброи прозорците на отсрещната сграда. После отбеляза:
– Не си ми препоръчала да взимам антидепресанти. Повечето психолози биха го направили.
– Посещавала ли си много други психолози?
– Не.
– Значи това е самоанализ?
Зара погледна картината на стената.
– Разбирам защо не искаш да ми дадеш приспивателни. Страхуваш се да не се самоубия. Но в такъв случай не следва ли да ми предпишеш антидепресанти?
Надя сгъна две неизползвани салфетки и ги прибра в чекмеджето. Кимна.
– Права си. Не съм ти предлагала медикаменти. Защото антидепресантите са създадени с идеята да отрязват върховете и спадовете в емоциите. Ако се използват правилно, пациентът спира да се чувства толкова тъжен, но често не може и да се зарадва особено – каза Надя и вдигна длан в хоризонтално положение. – Просто става... равнодушен. Човек би си помислил, че на хората, които взимат антидепресанти, им липсват върховите моменти, нали? Само че е обратното. Повечето от тези, които избират да прекратят лечението, казват, че искат отново да могат да плачат. Гледат тъжен филм с любимия си човек и искат да могат... да почувстват същото.
– Не обичам филми – информира я Зара. Надя се засмя на глас.
– Да, разбира се, че не обичаш. Но не мисля, че имаш нужда да изпитваш по-малко чувства, Зара. Мисля, че имаш нужда да изпитваш повече. Според мен не си депресирана. Според мен си самотна.
– Това звучи като непрофесионален анализ.