Магьосническо сърце
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническо сърце». Краткое содержание книги:
— Добре. — Тя направи пауза, стискайки устни. — Но аз ти вярвам, Адам. Вярвам ти повече, отколкото някога съм вярвала на друг.
Той поклати глава. Горката жена.
— Ти си един от малкото хора, освен Томас, които знаят за това.
— Няма да кажа на никого.
Той я огледа, седяща там, обвила одеялата около тялото си. Адам искаше да я прегърне, имаше нужда да я прегърне. Имаше нужда от топлината и близостта й по начин, по който не помнеше да се е нуждаел от някоя жена от много време насам. Искаше кожата й допряна до неговата, но това не беше разумно.
— Облечи се, Клеър. За всеки случай. Тео каза, че ще поеме първа смяна, така че да се опитаме да поспим, а?
Тя кимна.
— Дори си обуй ботушите. — Той й бе купил едни добри, масивни, ритащи задници ботуши с метални токове, защото понякога магията не бе достатъчна.
Наблюдаваше я как се облича, потискайки силното си желание да я вдигне, да я метне на рамо и да я отвлече. Да я отнесе някъде много далеч и да я заключи там, така че той и Тео да могат сами да се бият с демоните, а тя да стои в безопасност.
Челюстта на Адам се сключи. Някъде между тогава и сега, Клеър се бе превърнала в някой, когото трябва да защитава, да пази, да се грижи. Всяка закрилническа мъжка фибра в тялото му се бореше с желанието просто да я завлече за косата в някоя пещера, така че да бъде в безопасност.
Проблемът с това бе троен. Първо, Клеър бе по-силна от който и да е от тях, така че да влязат в неравностойна битка от такъв характер би било някак си глупаво. Второ, Клеър никога не би му позволила да я защити по такъв начин и вероятно царствено щеше да му срита задника, ако се опиташе. Трето, просто нямаше да е редно. Бе заложено бъдещето на Клеър; тя заслужаваше да може да го контролира.
Но беше адски трудно да отхвърли тази пещерна част от себе си.
След като тя се облече — за съжаление — той запали огън в камината, изгаси осветлението и легна с нея на леглото. Пламъкът в огнището караше сенки да плъзнат по стените на стаята и изпълни стаята с топла светлина.
Макар че бе психологически и емоционално разтърсен и въпреки че очакваха двама демони убийци да дойдат и да почукат на вратата им, Адам не можеше да не забележи спокойствието, което го обземаше, щом Клеър се озовеше в ръцете му.
Тя пасваше там перфектно. С глава, пъхната под брадичката му, ръце около гърдите му, един дълъг, тънък крак, почиващ между неговите. Дори диханията им се сляха.
Адам бавно и неспокойно въздъхна. Проблемът, пред който бе изправен, бе грозен. Бе се провалил в защитаването на Елиза. Елиза бе умряла.
Ръцете му се затегнаха около Клеър. Нямаше начин в шибания Ад или Юдай, да се провали повторно.
Те дойдоха в ранната утрин.
Клеър рязко се изправи в леглото. Адам вече бе до вратата, със зловещо изглеждащ меден меч в ръка. Всеки нерв в тялото й се събуди за живот от някакво странно психическо усещане. Дълбоко в нея, елиумът запулсира, карайки гаденето да пламне горчиво в задната част на езика й.
Те бяха тук. Бяха ядосани.
Адам рязко отвори вратата, за да открие Тео, който вече се бе изправил срещу Теван и Кай. Земната магия пулсираше по начина, по който го бе учила да използва срещу дааеман — с малко завъртане и много сила. Огнената магия опари леко кожата й, когато Адам извлече силата си.
Клеър отметна одеялата и затъкна медния кинжал отзад в колана на дънките си. След това хукна след Адам, извличайки собствената си магия на елементите, за да се присъедини към техните.
Щом прекрачи прага, тя създаде хаос в стаята, оставяйки празно пространство около Адам и Тео. Мебели полетяха, чинии се разбиха.
Атрика стояха на вратата. Явно просто се бяха разхождали. Докато ги държеше заети, поваляйки металните оръжия, които запращаше към тях, Адам и Тео ги обстрелваха с превърнати в юмруци земни заклинания и кълбета огън.
Кай изрева, когато Тео откри пролука в щитовете му и го удари в корема с кълбо земна магия, толкова силна, че погъделичка ноздрите й с миризмата на изсушена земя. Атрика се обърнаха и й извикаха, с кръвясали очи и издължени зъби.
— Ела с нас и няма да нараним мъжете аемони.
— Майната ви! — извика Адам. — Ще трябва да убиете и двама ни, за да се доберете до нея.
— Глупаци! — изкрещя Теван над врявата от магията и разбиващите се отломки. Той вдигна ръка и запрати мълния към Адам.
Клеър я блокира тъкмо навреме със земна магия, но елиумът — трептейки в буен отклик на Атрика — я повали на колене.