Офицер и пешка [bg]

Реших на свой ред да отвлека вниманието му.

Онова, което бях прочел предишната вечер за събитията, довели до убийството, бе твърде конкретно, но не се казваше почти нищо за случилото се по-нататък. Затова попитах признатия експерт на Бюрото:

— ФБР помогна ли на Рей при бягството му от Мемфис?

— Защо ми задаваш този въпрос?

Повторих му какво пишеше в някои от докладите, като добавих:

— Рей стрелял, след което побягнал. Трябвало да се качи в колата си и да напусне града. Носел със себе си пушката, завита в покривка за легло, но когато излязъл на улицата, видял две патрулни коли на мемфиската полиция. За пръв път в живота си изпаднал в паника и захвърлил вързопа в някакъв вход. Само че не знаел, че вътре в магазина е имало човек, който веднага прибрал пушката, а освен това видял и белия мустанг, с който Рей си тръгнал от там. Било е лесно да го заловите още преди да се е отдалечил.

— Разбирам накъде биеш. Всичко това е описано в официалното следствено дело по убийството.

И той заобяснява, че по-малко от десет минути след изстрела полицията на Мемфис вече издирвала мустанга, шофиран от добре облечен бял мъж. Двайсет и пет минути след изстрела колата била засечена да излиза от града в посока север. Към трийсет и петата минута на полицейските честоти се чуло съобщение за започнала гонитба. Понтиак модел ’66 гонел бързо движещ се мустанг. Мъжки глас по радиостанцията казал, че мустангът се управлява от убиеца на Кинг. Мемфиската полиция се опитала да установи радиовръзка с понтиака, но отсреща не отговаряли. Гонитбата се разигравала в източните части на Мемфис, като по всичко личало, че стрелецът се опитва да се укрие в хълмистите райони на Тенеси. Местната полиция изпратила патрулни коли. Поставени били блокпостове. Уведомени били и пътните патрули. След което нещата станали още по-странни.

Шофьорът на понтиака докладвал по радиото, че от мустанга се стреля и предното стъкло на колата му е улучено. От полицията го питали дали е видял номера на мустанга и тогава за пръв път мъжът казал, че не смее да се приближи от страх за живота си. След което радиовръзката прекъснала. От понтиака повече не се чул и звук.

— В докладите от официалното следствено дело се споменавало за разпитани хора, които били засекли разговора на полицейската честота. Всички били единодушни, че мъжкият глас е бил необичайно спокоен за човек, преследващ с висока скорост автомобил, от който се стреля. Освен това било подозрително, че отказва да се легитимира. Бил достатъчно храбър, за да се впусне в преследване на мустанга, а същевременно го било страх да си каже името на полицията. Има и още: един от радиолюбителите, засекли разговора, казал, че силата на сигнала през цялото време е оставала непроменена, макар гласът да идвал от движещ се автомобил. Което означавало само едно: източникът бил неподвижен.