Децата на Юда [bg]

— Но това може въобще да не е свързано с нашия текст — промърмори Кенеди.

— Ако ставаше дума само за един сайт, щях да го мисля за съвпадение. Но след половин дузина започваш да се съмняваш.

— И колко пъти се натъкна на това, Джон?

— Повече от половин дузина. Накрая извадих късмет, като се насочих към стари данни. С други думи, стари съхранени данни от вече несъществуващи сайтове. И там открих добрите новини.

— Има добри новини?

— Мястото, където намерих откъса, беше скрипторий, място за преписване на ръкописи в Авранш, Северна Франция. Нямат екземпляр от книгата, но имат препис от нея.

— И могат да ми го изпратят? Това е страхотно.

— Чакай малко, бивши сержанте. Те абсолютно отказаха да пуснат преписа онлайн или да го изпратят във файл, защото вече не разполагат с оригиналния текст, с който да го сравнят. Имали екземпляр от истинската книга, но бил унищожен при инцидент преди няколко години. Няма начин да удостоверят автентичността на преписа и уредниците не искат да поемат отговорност. Но ще ти позволят да го разгледаш, ако се появиш лично. Началникът на отдела по опазване се казва Жил Бушар. Той е приятел на приятел на приятелка, с която бях близък навремето. И заради нея е готов да пренебрегне някои от правилата и да ти направи услуга.

— Дали току-що чух любовна история, Джон? — попита Кенеди. — Не, не, знам, джентълменът никога не разказва. Слушай, това е страхотно. Наистина. Ако ти дължах една бира преди, сега вече е цяла пивоварна.

— Не пивоварна, а спиртна фабрика, моля. Любимата ми отрова е шотландско уиски.

— Чудесно. Други предпочитания?

— Изненадай ме.

Кенеди затвори и завъртя още няколко телефона. Последното й обаждане беше до Ръш.

— И сега какво? — попита той. — Заминаваш за Франция?

— Вече си купих билета. С „Евростар“ до Париж, оттам с обикновен влак до Рен и още осемдесет километра с кола под наем. Ще се върна утре.

— Трябва да ме вземеш с теб.

Ръш изрече това небрежно, но тя долови копнежа му.

— Имаш нужда от някого, който да ти помага и да стреля по тях, ако те пипнат отново.

— Да — съгласи се Кенеди. — Но не мога да си позволя да платя и за теб.

Нито пък да понеса още смъртни случаи, помисли си после.

— Виж какво можеш да откриеш за живота на Толър — предложи му тя.

— За живота му ли, Кенеди?

— Да. Помисли си. Аз преследвам творбата, ти преследваш човека. Ние с теб сме рогата на бизона, Бен.

— Ти си рогата на бизона. Аз съм размаханата му опашка, която прогонва мухите. Рогата не издирват разни дивотии в „Уикипедия“. Защото точно това ме караш да правя.

— Говоря сериозно — каза Кенеди. — По някаква причина Толър е изключително важен за Племето на Юда. Ако знаем какъв е бил, може да успеем да разберем тази причина.