Децата на Юда [bg]

После Манолис извади очукан вехт лаптоп, за да провери данните, които бяха откраднали. Първоначалните му инстинкти не го излъгаха: регистрационният номер TC62BGZ бе записан от камера на площад „Винсънт“ в 11:30 предишната вечер. На самата улица „Файнс“ нямаше камера, но площадът бе достатъчно близо, а и придвижването на мотора през последните два дни им даде потвърждение. Беше записан шест пъти в Излингтън, на улица „Сейнт Питър“, а същия следобед и на улица „Онслоу“.

— Нищо чудно, че си я изгубил — отбеляза Тилмън. — Мислел си, че тя още ходи пеша. А докато ти си заобикалял, тя се е метнала на мотора. И вероятно е минала точно покрай теб.

— Едва ли — възрази Манолис. — Може да пропусна някои неща, но никога такъв мотор.

— Съжалявам — сухо отвърна Тилмън. — Не исках да проявя съмнение в професионализма ти. Добре, Мано, да изготвим план на действие. Искам да се запозная с това момиче. Колко можеш да ме приближиш към него?

— Мога да те стоваря в спалнята му. Меко като перце.

Тилмън се намръщи леко, защото момичето беше на половината на неговите години, а и бе видял кървавото доказателство за това на какво е способно в спалнята.

— Ще се задоволя и с предната врата — каза той. — И ще нося ботуши с железни налчета, за да ме чуе, че се приближавам. Не съм в настроение за самоубийство.

Телефонът звънна и Манолис вдигна. Каза два пъти „Да“, после го подаде на Тилмън.

— Приятелката ти — съобщи той.

— Коя приятелка? — учуди се Тилмън.

— Онази, която жена ми няма да одобри.

Тилмън взе телефона.

— Здрасти, Хедър.

— Помоли да те уведомя, ако потегля нанякъде.

— И накъде потегляш?

— Авранш. Нормандия. За един ден.

— Добре. Обади ми се, когато се върнеш.

— Ще го направя, Лио.

Тилмън затвори и върна телефона на Манолис.

— Кейтлин няма за какво да се притеснява — успокои го той. — Хедър има по-изискан вкус.

Манолис поклати глава тъжно.

— Жалко. Щяхме да сме чудесна двойка.

— Утеши се с работа — предложи му Тилмън.

И Манолис го направи. Лио реди пасианси три часа, докато старият му сержант обработваше безкрайните данни, съпоставяше и елиминираше.

— Ето — каза той накрая. — Мисля, че се справих, Лио. Това е мястото, където момичето ти е прекарало повечето си време през последните три дни. Имам предвид, цялото време, когато не е наблюдавало теб или изисканата блондинка.

— Къде е? — попита Тилмън, като остави картите настрани. — Къде живее?

— Очевидно в склад — отговори Манолис убедено. — На промишлен обект в Хейз — добави той и погледна приятеля си със съмнение. — Вероятно това е редовната й работа.