Отворени рани [bg]

Автор: Флин Джилиан
Год: 2018
Язык: болгарский
Год: ЕРА
ISBN: 978-954-389-473-4
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Отворени рани [bg]». Краткое содержание книги:

От авторката на Не казвай сбогом и Мрак Младата журналистка Камий Прийкър се опитва да събере парчетата от объркания си живот в Чикаго. Напуснала родния си град при първа възможност, тя е ужасена, че се налага да се върне. Причината — убийствата на две местни момичета, които трябва да отрази. В родния си дом, провокирана от стари страхове и напрегнати семейни отношения, Камий започва прекалено да се идентифицира с жертвите. Тя упорито търси отговори и рови все по надълбоко в историята. Но разбира, че за да стигне до дъното, трябва да сглоби пъзела от собственото си минало. Готова ли е обаче да се върне назад, там където всеки пази тайни…? С романа „Отворени рани“ Джилиан Флин бележи огромен успех, като едновременно пленява публиката и критиката. Перфектно подбраните детайли и динамичният сюжет ни потапят във вътрешния свят на млада жена, измъчвана от собствените си страхове, Флин вниква в най-тъмните кътчета на човешката душа и поставя читателя в плен на напрегнат разказ с неочакван край. Гледайте оригиналния сериал на НВО, адаптация по романа „Отворени рани“, с участието на Ейми Адамс.

Перейти на страницу:

— Ще го четат. Ще получиш сериозен бонус за това, паленце. Очертава се хубав материал. Напъни се още малко. Говори с някои от старите си приятели. Те може да са по-приказливи. Освен това ще бъде хубаво за материала — онази серия за наводненията в Тексас, която спечели „Пулицър“, имаше цяла статия от перспективата на един тип, който се връща вкъщи след трагедията. Чудесно четиво. Добронамереното отношение и няколко бири могат много да ти помогнат. Както звучиш, явно вече си обърнала няколко тази вечер.

— Няколко.

— Имаш ли усещане… че това ти се отразява зле? Имам предвид за възстановяването ти. — Чух леко тътрене, вероятно от преместването на кухненски стол върху линолеума, и Къри седна с пъшкане.

— О, ти няма какво да се тревожиш за това.

— Разбира се, че има. Не се прави на мъченица, паленце. Няма да те накажа, ако се наложи да се махнеш от там. Трябва да се грижиш за себе си. Мислех си, че ако се върнеш у дома, може да ти се отрази добре, но… понякога забравям, че родителите невинаги са… добри към децата си.

— Когато съм тук… — Замълчах и се опитах да намеря най-точните думи. — Когато съм тук, винаги се чувствам лош човек.

Тогава заплаках, беззвучни хлипове, докато Къри от другата страна се опитваше да измисли как да ме успокои. Представих си го изпаднал в паника, как маха на Ейлийн да дойде и да се оправи с това плачещо момиче. Но не.

— Ох, Камий — прошепна той. — Ти си един от най-добрите хора, които познавам. И по света добрите хора не са толкова много. След като родителите ми починаха, за мен оставате основно ти и Ейлийн.

— Не съм добър човек. — Химикалката ми драскаше дълбоки, разкривени думи върху бедрото ми. Грешен, жена, зъби.

— Добър човек си, Камий. Нали виждам как се отнасяш към хората, дори към най-жалките боклуци, които мога да си представя. Ти им даваш… достойнство. Разбиране. Защо мислиш, ще те държа в редакцията? Не защото си някакъв велик репортер.

Той замълча. По страните ми се стичаха едри сълзи. Грешен, жена, зъби.

— Това не беше ли смешно? Казах го като шега.

— Не.

— Дядо ми е бил комедиант. Но явно не съм взел таланта му.

— Наистина ли?

— О, да, започнал още щом слязъл от кораба от Ирландия в Ню Йорк. Бил адски забавен тип, свирил на четири инструмента…

Чух изщракване на запалка. Завих се плътно с тънкото одеяло, затворих очи и се заслушах в увлекателния разказ на Къри.

Ричард живееше в единствения жилищен блок в Уинд Гап, панелна сграда с четири апартамента. Само две от жилищата имаха наематели. Ниските, широки колони, поддържащи навеса за коли, бяха надраскани с червен спрей с надписи: „Долу демократите. Долу демократите. Долу демократите.“ После, ни в клин ни в ръкав: „Аз обичам Луи.“

Сряда сутрин. Бурята е надвиснала над града с голям облак. Горещо и ветровито, светлина с цвят на пикня. Почуках на вратата с ръба на бутилка бърбън. Носи подаръци, ако не можеш да предложиш нещо друго. Отдавна бях престанала да нося поли. Правеха краката ми твърда достъпни за мъже, склонни да те опипват. Ако все още беше такъв.

Той отвори вратата. Миришеше на сън. Разрошена коса, боксерки, облечена наопаки тениска. Не се усмихна. Поддържаше ниска температура. От вратата усетих студено течение.

— Искаш да влезеш или аз да изляза? — попита, като се чешеше по брадичката. Видя бутилката. — Аха, влизай тогава. Предполагам, че ще се напиваме?

В жилището беше голяма бъркотия и това ме изненада. Панталони, метнати на столове, преливащо кошче за боклук, кашони с документи, натрупани на неподходящи места в коридора, които те принуждаваха да се завъртиш странично, за да минеш. Махна ми към напукания кожен диван и отиде в кухнята, за да донесе лед и две чаши. Наля порядъчно количество и за двамата.

— Снощи се държах прекалено грубо.

— Да. Имам чувството, че ти давам доста информация, а ти не ми даваш никаква.

— Опитвам се да разкрия убийство. Ти искаш да пишеш за него във вестника. Мисля, че би трябвало аз да съм с предимство, Камий. Има неща, които не мога да ти кажа.

— И обратното също важи. Аз имам право да пазя източниците си.

— Обаче по този начин пазиш и извършителя на убийствата.

— Ще го разкриеш, Ричард. Казах ти почти всичко, което знам. За бога, свърши и ти малко работа. — Двамата се втренчихме един в друг.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?