Отворени рани [bg]

— Не вярвам, че жена би могла да причини това на тези момиченца. — Отново настъпи крака ми. — Ей, какво става? Сега ти ми кажи истината.

— Не знам, просто съм се паникьосала. Исках да изясня накъде да насоча енергията си.

— Нека да ти помогна.

— Знаеше ли, че двете момичета са имали гадния навик да хапят хората?

— От училището ми разказаха за инцидент, в който Ан е убила папагалчето на съседите. Натали обаче са я държали доста изкъсо заради случката в старото училище.

— Натали отхапала парче от ухото на някого, когото познавам.

— Не може да бъде. В полицията няма оплаквания от Натали, откакто е дошла тук.

— Значи не са подали оплакване. Видях ухото, Ричард. Липсва парче от меката част и няма причина този човек да ме лъже. Ан също е нападнала някого. Ухапала е някого. Но все повече се замислям дали тези момиченца накрая не са си намерили майстора. Нещата изглеждат така, сякаш са били ликвидирани като вредни животни. Може би точно затова убиецът е извадил зъбите им.

— Чакай, хайде да започнем отначало. Първо, кого е ухапало всяко от двете момиченца?

— Не мога да ти кажа.

— По дяволите, Камий, това е сериозно. Кажи ми.

— Не. — Гневът му ме изненада. Бях очаквала да се засмее и да ми каже, че съм красива, когато се заинатя.

— Това е разследване на убийство, мамка му. Ако имаш информация, трябва да ми я дадеш.

— Свърши си работата тогава.

— Опитвам се, Камий, но ти не ми помагаш, като ме мотаеш.

— Сега вече знаеш какво ми е на мен — троснах се като обидено дете.

— Чудесно. — Той потърка очи. — Имах труден ден, така че… лека нощ. Надявам се, че съм ти бил полезен. — Изправи се и вдигна полупразната си чаша към мен.

— Трябва ми официално изявление.

— По-късно. Трябва да си събера мислите. Ти май беше права, че това между нас е ужасна идея.

Тръгна си и момчетата ме извикаха пак да седна при тях. Поклатих глава, довърших питието си и се престорих, че си водя записки, докато не си тръгнаха. Единственото, което написах в бележника си, беше гадно място гадно място на дванайсет страници.