Идеалната съпруга

Тя си пое дъх, за да се успокои.

— Може би е…

— Извинете, капитане, момиче. — Саймън им кимна отсечено. Намесата му я зарадва, защото така й се удаваше възможност да отложи за малко онова, което имаше да казва на Мат. Пък и той нямаше доверие на Никълъс, за да ги издаде неволно.

Мат се обърна към Саймън.

— Какво има?

— Ами, капитане — очите на едрия мъж заблестяха весело, — на кея има един млад господин, който казва, че групата му се е озовала в неприятна ситуация и не може да продължи пътуването си. Те са тръгнали за Египет и искат да пътуват с нас.

— Колко са? — попита мат.

— Младежът и две жени. Младата изглежда отчаяна, сякаш всеки момент ще се разплаче. По-възрастната изглежда доста развълнувана. Постоянно нарича затруднението им кръстоносен поход, изпълнен с приключения. — Саймън се разсмя. — Обзалагам се, че е много весела — има силен дух.

Мат се поколеба и морякът се възползва от колебанието му.

— И двете са хубавици, капитане.

Сабрина изстена мислено. По изражението на Мат си личеше, че последната забележка на Саймън беше привлякла вниманието му. Морякът нанесе последния си удар с умението на фехтувач, нанасящ удара на милосърдието.

— И казват, че са готови да платят двойна цена.

— Казваш, че са хубавици, а?

— Да, сър.

— Имаме ли празни каюти?

— Само една, която е подходяща за пътници, капитане. — Саймън гледаше невинно. — Мислех си, че можем да настаним младия господин при негово превъзходителство в празната каюта, а жените в капитанската.

— Я почакайте малко… — повиши раздразнено глас Сабрина.

— Това означава, че ще трябва да разделим младоженците. — По лицето на Мат се разля широка усмивка. — Добре, Саймън, качи ги на борда.

— Мат! — Сабрина го погледна с възможно най-обиденото си изражение.

— Бри, нали не искаш да обърнем гръб на хора в беда. — Той погледна към моряка. — Англичани ли са?

Саймън кимна.

— Да, капитане.

— И при това твои сънародници, Бри. — Той я погледна тъжно. — Не те смятах за толкова безчувствена, толкова… мисля, че егоистка е най-точната дума, нали, Саймън?

Сабрина местеше гневния си поглед от единия към другия. Сякаш това забавяне не беше достатъчно зло, а сега трябваше и да дели каютата си с две непознати жени, които без съмнение бяха туристи. Те сигурно бяха като онези почтени дами, на които се беше нагледала в Лондон. Жени, които никога нямаше да разберат защо беше предприела това пътешествие, а още по-малко, че пътуваше без слуги и носеше мъжки дрехи. А най-лошото беше, че нямаше да прекарва повече нощите си в прегръдките на Никълъс. При тази мисъл тя изпита огромно разочарование.

— Бри? — попита нежно Мат.

— Много добре. — Сабрина стисна зъби. — Колкото повече, толкова по-весело ще бъде.

Мат се ухили.

— Знаех, че ще видиш нещата от моята гледна точка. В крайна сметка, това е бизнес, а превозът на пътници е работа на този кораб.