Свят на смъртта III
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: deathworld #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свят на смъртта III». Краткое содержание книги:
— Кой е този, дето се осмелява да дойде неканен, когато Темукин се среща с капитаните си?
Кърк се наежи и не му остана длъжен:
— Кой е този Темукин, дето би попречил на Кърк от пирийците, завоевател на Пролуката, да участва в съвещание на вождовете от равнините?
Всички разбраха, че се завързва сражение. Настъпилата мъртва тишина се нарушаваше единствено от вятъра, който навяваше сняг по стените на камачата.
Темукин бе първият пълководец, който бе успял да обедини всички племена под едно знаме. Той обаче не взимаше никакво решение без съгласието на племенните вождове. А някои от тях вече недоволстваха от суровостта на заповедите му и биха предпочели нов пълководец — а защо не и премахването на всякакви пълководци. Те следяха разгорялото се съперничество с повишено внимание.
— Ти се сражава добре при Пролуката — каза Темукин. — Както и всички останали. Ние те поздравяваме и сега можеш да си вървиш. Това, с което се занимаваме тук, няма нищо общо с онова сражение, нито пък с теб.
— Защо? — попита Кърк с ледено спокойствие и седна. — Какво се опитваш да скриеш от мен?
— Ти ме обвиняваш… — Побелял от гняв, Темукин се хвана за сабята.
— Никого не обвинявам — прозя се широко Кърк. — Ти май сам се обвиняваш. Срещаш се тайно, отказваш прием на един вожд, хвърляш се да обиждаш, вместо да говориш истината. Отново те питам: какво криеш?
— Става въпрос за нещо много незначително. Няколко души от низините са пристигнали по нашите брегове, искат да нахлуят в земите ни, да строят градове. Ще ги унищожим.
— Защо? Те са безобидни търговци — възрази Кърк.
— Защо ли? — Темукин вече изгаряше от ярост и не го сдържаше на едно място, та крачеше напред-назад. — Никога ли не си слушал „Песента на свободните хора“?
— Слушал съм я, и то по-внимателно от теб. В песента се казва да се разрушават сградите на онези, които ще ни хванат в капан. А нима има сгради за разрушаване?
— Няма, но ще се появят. Хората от низините вече са разпънали шатри…
Един от вождовете го прекъсна, като изпя един ред от „Песента на свободните хора“:
Темукин овладя гнева си и не обърна внимание на прекъсването. Думите от песента бяха срещу него, но той знаеше къде е истината.
— Тези търговци са като острието на сабята, което оставя само драскотини. Днес те са в шатри и търгуват — но скоро ще дойдат на брега с по-големи шатри, а после ще вдигнат и сгради, за да търгуват по-добре. Първо върхът на сабята, после ще ни я забият до дръжката и ще ни унищожат. Трябва сега да ги изтребим.
Това, което говореше Темукин, си беше самата истина. Затова беше много важно да не го проумеят и останалите вождове. Кърк замълча за миг и Джейсън се опита да запълни паузата.
— По този въпрос трябва да се ръководим от „Песента на свободните хора“. Ето какво ни казва тя…
— И ти защо си тук, жонгльоре? — попита Темукин с нетърпящ възражение глас. — Наоколо не виждам други жонгльори или прости войници. Можеш да си вървиш.
Джейсън отвори уста, но не можа да се сети какво да му отвърне. Темукин бе безспорно прав. „Джейсън, каза си той, трябваше да си затваряш голямата уста.“ После се поклони към пълководеца и едновременно с това прошепна на Кърк:
— Ще стоя наблизо и ще слушам по дентифона. Ако мога да измисля нещо, което да ти е от помощ, ще ти го кажа.
Кърк не се извърна, но промърмори нещо в знак на съгласие и гласът му отекна съвсем ясно по микроскопичното радио в устата на Джейсън. След това на Джейсън не му оставаше нищо друго, освен да си тръгне.
Късметът му измени. Надяваше се да присъства при разкриването на картите. Измъкна се през отвора и единият от стражите се наведе да го завърже зад гърба му. А другият му препречи пътя с пиката.
Джейсън я гледаше с учудено изражение на лицето, което не го напусна дори и когато войникът се пресегна и с две ръце го хвана за китките. Това пък какво беше? Той изви нагоре лакти, за да противодейства на палците на нападателя си и да разчупи простата хватка, а същевременно се прицели с коляно в слабините му. Но преди да успее да се освободи или да се свърже по радиото, стражът зад него му нахлузи кожен ремък през главата и здраво го стегна около шията му.