Свят на смъртта III

Върхът беше изумително тесен — Джейсън видя това, докато лежеше и се бореше за глътка въздух. Не по-голям от едно легло. Когато му се възвърнаха силите, той пропълзя до ръба и махна с ръка към изпълнените с очакване хора долу. Те го видяха и към него се издигна нестройно и спонтанно ликуване.

Дали имаше за какво да се ликува? Той отиде до отсрещната страна и погледна оттам, но се отдръпна, тъй като група стрелци го дебнеха от върха на по-ниския зъбер и веднага го обсипаха със стрели. Само две от тях излетяха достатъчно високо, но пък се оказаха встрани от целта. Той погледна отново и видя под себе си вражеската позиция като на длан. Всичко беше на показ — както воините по края на Пролуката, така и редиците на стрелците, които бранеха върха на скалното свлачище. Беше постигнал целта си.

— Браво, Джейсън! — поздрави се той високо. — Ти си чест за всяка планета.

Седна с кръстосани крака, направи широка примка на края на въжето, нахлузи я на самия скален връх и я затегна. След това метна кожения край отвъд ръба и започна бавно да го спуска, докато едно сигнално подръпване не го извести, че въжето е стигнало до земята. Набързо го скъси с един морски възел и подаде уговорения сигнал — три подръпвания, — за да покаже, че го е завързал здраво. После пак седна и зачака.

Изправи се едва когато въжето се разлюля бясно и взе да се отдалечава от скалата. Незадъхан и свеж, Кърк се намираше непосредствено под него с огромен товар от бомби на гърба. Хванал въжето с две ръце, той се изкачваше право нагоре по зъбера.

— Можеш ли да се пресегнеш и да ми помогнеш да се прехвърля горе? — попита той.