Създадена за любов

— Имаш ли връзки на Кий Уест, Хари? — попита той. — Трябва да разбера някои неща, които стават във Форт Тейлър.

— Разбира се! Що за разузнавач си мислиш, че съм аз, капитан Маклейн?

Брент се засмя на укора.

— Смятам, че си много добър, Хари.

Хари придърпа един стол, седна и се загледа с любопитство в Брент.

— Да, капитане, но ти казвам, че не можеш да влезеш във Форт Тейлър. Онзи лейтенант се е побъркал, откакто индианците отвлякоха жела му. Чувам, че си я е прибрал обратно.

— Знаем, Хари.

— Ами да! — Харолд Армстронг се вгледа с интерес в Червената лисица, но Брент не му даде повече сведения.

— Какво знаеш за лейтенант Мур, Хари?

— Чувам, че прекарвал времето си, като се опитвал да те настигне, капитане.

— Можеш ли да разбереш, кога ще отплава пак?

— Разбира се.

— Искам да знам също колкото е възможно повече за един офицер. Името му е Травис…

— Деланд — бързо допълни Харолд.

Брент му хвърли изненадан поглед и Армстронг забързано продължи.

— Капитан трети ранг от флотата на Съединените щати. Пряко подчинен е на капитана, когото са назначили във Форт Тейлър.

— Какво се говори за него тук?

Харолд сви рамене.

— Май добре се разбира с хората на Кий Уест. Истински джентълмен. Твърд, но добър и учтив. Защо питаш?

— Защото ще се опитам да поговоря с него — Брент стана, протегна се и нетърпеливо потупа Чарли по гърба. — Събери екипажа. Тази вечер потегляме.

— По дяволите! — промърмори Чарли, пресуши чашата вино и бутна стола си назад. — Крис и Лойд тъкмо си намериха две хубави момичета, а сега точно аз трябва да им съобщя, че тръгваме!

Харолд Армстронг се засмя.

— И добре ще направиш! Сигурно говориш за момичетата на Белър. Той е свещеникът. Злобар, все с пушката си ходи. Цяло ято дъщери има — от тригодишни нагоре — и ги пази като стар булдог! Моряците ви сигурно са с по-големите момичета. Че се радват до немай-къде — в това съм убеден. Но по-добре, че потегляте. Белър е отгледал дъщерите си като истински дами и няма да позволи на някакви моряци да си играят с чувствата им, ако разбирате какво искам да кажа.

— По дяволите! — отново промърмори Чарли.

И това беше всичко.

Час по-късно „Джени Лин“ излезе от реката в открито море.

Ако Брент бе тръгнал няколко минути по-късно, или ако черен буреносен облак не бе закрил луната точно в този миг, екипажът му сигурно щеше да забележи малката разнебитена лодка, която се плъзна безшумно край тях.

„Джени Лин“ вече бе далеч, когато Харолд, изправен на песъчливия бряг, съзря лодката и предпазливо се приближи, за да разбере какво става.

Смаян, видя как дълги нежни пръсти се показаха над планшира и после се отпуснаха безжизнени. Насочи лампа към лодката и подсвирна.

Вътре лежеше момиче. Лицето му бе бледо като луната и красиво като ефирната й светлина. Пелерина от златни коси се спускаше по раменете на момичето и падаше над грубите дъски. Както бе вперил поглед в нея, тя запърха с мигли и отвори очи. Не разбра дали очите й са черни или толкова тъмносини, че сякаш се сливаха с виолетовото море. Тя се опита да навлажни пресъхналите си устни и да проговори. За да я чуе, Харолд се наведе, прехласнат от невероятната й красота.