Дълбоки води

— Какво искаш да кажеш?

Елайъс я дари с усмивка, но никак не му бе весело.

— Добре е да изучаваш отраженията на враговете си в неподвижни води. Превърнал съм го в навик, за да опознавам моите. Това е дребно отмъщение, нищо повече. Суинтън, именно защото е Суинтън, не би искал да поема риск, затова е наел някой да му свърши работата.

Ханк затвори бележника си и го напъха в джоба на ризата.

— Признавам, Суинтън е най-вероятният кандидат. Сигурно е искал да ти даде урок. Не бе особено очарован от ролята на господин Добричък, която го убеди да изиграе.

— Не — съгласи се Елайъс, — не беше щастлив.

Ханк кимна.

— Ще отида до къмпинга да си поговоря с него.

— Ще дойда с теб — предложи Елайъс.

— Как ли пък не — спря го Ханк суховато. — Остави ме да си върша работата, Уинтърс. Направи предостатъчно за една вечер. Не ми е убягнало от вниманието, че с появата ти тук имаме повече проблеми, отколкото през последните десет години.

Чарити се ядоса.

— Не можеш да виниш за това Елайъс. Самият ти призна каква услуга направи на всички, като принуди Рик Суинтън да върне парите. И едва ли Елайъс е виновен за опита на тези двама свирепи мъже да разбият главата му с бейзболна бухалка и крик, нахълтвайки в собствения му дом. Ако дори за момент си мислиш…

— Всичко е наред, Чарити. — Елайъс изглеждаше развеселен. — Несъмнено, Ханк сподели бегло впечатление.

— А на мен ми прозвуча по-скоро като неприятна инсинуация — сряза го тя.

Ханк се ухили за миг.

— Уинтърс е прав. Не го свързвах със събитията напоследък. Просто изразих едно наблюдение.

Чарити го изгледа свирепо.

— По-точно би било да направиш връзка между истинските неприятности в Уиспъринг Уотърс и появата на Пътешествениците.

Ханк кимна.

— Не споря. Гуен Пит и Суинтън имат да отговарят за доста неща, но сега единият е мъртъв. — Тръгна към колата си, но спря. — Май отново ще се наложи да се отбиеш в участъка, Уинтърс. За уреждане на формалностите. Какво ще кажеш за утре сутринта?

— Ще намина, преди да отворя магазина — обеща Елайъс.

Ханк постави ръка върху отворената врата на колата.

— Странно все пак как си успял да се справиш с двама типа в тъмнината. Мнозина не биха могли да го сторят.

Елайъс сви рамене.

— Тренирал съм малко.

— В армията ли?

— Не. При Хейдън Стоун.

Ханк размени дълъг мълчалив поглед с Елайъс преди отново да кимне.

— Да, това обяснява нещата. И старият Хейдън Стоун беше особняк.

На Чарити не й допадна замисленото изражение на Ханк.

— А сега за какво намекваш, инспекторе?

— За нищо. Просто споделям още едно наблюдение.

Ханк отмести ръката си и влезе в колата.

Джеф Колинс запали двигателя и подкара към града. Светлините на колата се губеха в мъглата. След завоя напълно изчезнаха.