Да се влюбиш в негодник

— Мили боже! Това пък откъде ти дойде на ум! Не можеш да си курва, ако спиш само с един мъж. Това е много по-различно от това да си курва… е, различно е и от това да си девствена, а ти вече не си.

— И каква съм тогава?

— Мила моя, ти си най-сладкото същество на този свят — наведе се и близна зърното й — и несравнимо красива — добави, преди да засмуче и другото й зърно, — и единственото, което трябва да те вълнува е колко често можем да правим това.

Той се поизправи и й се усмихна. Дани беше затаила дъх, борейки се с дивото желание да го придърпа пак към гърдите си. Не разбираше ли какво й причинява? Явно смяташе, че това „да проникне в нея“ не е кой знае какво. Може би, за него беше така. Но за нея светът беше свършил.

— Не разбираш, приятел, но аз и не съм очаквала да ме разбереш. Сега ме пусни да стана.

Той не помръдна, само погали бузата й с пръст.

— Знаеш, че много ти хареса всичко, което правихме досега. Защо си отказваш това удоволствие? А и ще стане още по-хубаво. Можеш да разчиташ на това.

— Хич и не се съмнявам, — отвърна тя с въздишка, — но може би все още мога да се спася, ако не узная колко точно хубаво.

— Ти се шегуваш! Станалото — станало, Дани. Нека поне ти докажа, че си е заслужавало. Може и да не си права, знаеш ли? Каквото и да си мислиш, може да се окаже, че не си права. И ще съжалиш, че си пропуснала това.

Той се раздвижи вътре в нея, за да й покаже точно какво е „това“. О, Господи, огънят се завърна толкова бързо и я обгори чак до пръстите на краката. Нямаше и следа от болката, само дълбоко неописуемо удоволствие. Той продължи да се движи в нея. Явно мислеше, че не го е разбрала. Щеше да го спре след миг. Само още един миг. Но преди да се усети, тя вече се движеше с него и после вече беше прекалено късно. Тя го усети изведнъж, разцъфтя вътре в нея и я накара да се вкопчи в Джереми с цената на живота си и после… о, Боже, най-поразителното усещане избухна в нея и я заля цялата, карайки я да се къпе в наслада, докато той продължи да търси своето освобождение.

Тя не искаше да го пусне. Дори и когато усети, че и той е стигнал върха си, не искаше да го освободи от прегръдката си. Той отговори на желанието й по своему, като излезе от нея, но после веднага я придърпа в обятията си.

Слава Богу, не продума, нито пък започна да злорадства, че е бил прав. Просто я държеше в ръцете си и нежно галеше гърба й. Той въздъхна със задоволство, сигурна беше че го чу, и после заспа.

И на нея й се искаше да направи същото. Искаше й се той да не се беше оказал прав. Но повече от всичко и се искаше тя да не беше права също.