Интриги
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Интриги». Краткое содержание книги:
— Какво става тук? — попита смаяно другият пазач, но не можа да продължи. Макар че нямаше опит в ръкопашния бой, Шон го атакува бързо и успешно. Само след секунди двамата мъже лежаха в ъгъла на каютата.
— Бунт ли ще вдигаме? — попита недоверчиво Джей. — Ние сме само четирима. Как иде се справим с всички испанци на борда?
Шон се спусна към един от пазачите, грабна меча му и го подаде на Пиърс.
— Освободи ме, Дефорт, и ще ти служа, докато съм жив.
Пиърс се усмихна с разбиране и размаха меча. Добре наточеното острие разсече оковите и Шон извика ликуващо. После седна на пода, за да се освободи и от веригите, които стягаха глезените му.
— Кълна се в Бога и всички светии, и аз ще участвам! — извика въодушевено Джей. — Само бъди милостив, Дефорт, и ми позволи да удуша със собствените си ръце няколко от онези папистки свини!
Само за минута Пиърс освободи приятелите си от оковите и Джей направи същото за него, като обясни, че умее да борави отлично с хладно оръжие.
Пиърс се смяташе за смел мъж, но въпреки това затвори очи, когато Джей вдигна меча. Въздъхна облекчено, когато железата паднаха на пода, и коленичи пред испанците, за да вземе оръжията им. Запази за себе си сабята и един пистолет, подаде на Джей остър нож, Шон взе втория пистолет, а Джошуа грабна кривия ятаган на другия пазач. Тримата погледнаха с очакване водача си. Той трябваше да им заповяда какво да правят сега.
— Докато стрелят с оръдията, ще ги водим тук един по един и ще ги затваряме — обясни той. — Още по-добре ще бъде, ако „Принцесата на Есекс“ отговори на огъня. Капитанът й Хъдсън Бейкър е опитен моряк и умее да се бие.
— Само още нещо, Дефорт — отвърна замислено Шон. — В Англия те смятат за мъртъв. Не се знае как ще реагират хората от екипажа, като те видят, нищо, че корабът е твой. Някой може да се погрижи да те прати завинаги в отвъдното.
Пиърс кимна с глава.
— Аз познавам капитаните си, но не и екипажа. Ако имаме късмет, само капитан Бейкър ще узнае кой съм. Той знае, че трябва да пазя самоличността си в тайна, и няма да ме издаде. Първо обаче трябва да се справим с испанците. Ако преживеем нощта, ще мислим за утрешния ден.
— Някой идва! — извика предупредително Джей. По стълбата изтрополяха забързани стъпки.
— Ортега! — извика някой.
Пиърс махна с ръка на другарите си и излезе в тъмния коридор.
Морякът, който беше дошъл да търси Ортега, не очакваше, че пленниците са се освободили. Пиърс го удари с дръжката на пистолета и едрият, силен мъж рухна на пода.
Без да се бави, Пиърс го завлече в каютата и махна на Шон да го следва. Двамата се промъкнаха безшумно към стълбата. Нощта настъпваше бързо и черните сенки по палубата им осигуряваха прикритие. Мъжете тичаха един през друг по дебелите греди, за да подготвят нов залп с всички оръдия, насочени към английския кораб.
Всичко мина учудващо добре. Пиърс хвърли през борда един нищо неподозиращ моряк, Шон свали в безсъзнание другаря му и още двама пленници бяха свалени в трюма. При второто нападение на палубата излязоха Джей и Джошуа. Четиримата мъже напредваха бавно, но сигурно. Скоро осмина испанци бяха в морето, а още десет бяха затворени в трюма.
Битката с „Принцесата на Есекс“ се ожесточаваше. Англичаните отговаряха на огъня и гюллетата им падаха в опасна близост до испанския кораб. Родриго тичаше като бесен по палубата, размахваше меча си и проклинаше некадърността на хората си. Шон тъкмо беше излязъл зад един топчия, когато капитанът се обърна случайно, видя пленника и застина насред движението си. Очите му блеснаха от гняв.
— Майко Божия! Ти, безсрамно куче! Ей сега ще умреш, още преди следващия залп!
Пиърс забеляза опасността навреме и се хвърли между двамата.
— Бийте се с мен, Родриго! Мъж срещу мъж! Нима ще се биете с момче, което може да ви бъде син?
Капитанът вдигна вежди.
— Нямам скрупули по отношение на това момче. Той е англичанин, нали? Но с удоволствие ще изляза срещу вас, защото много искам да ви убия със собствената си ръка. На ваше разположение съм, англичанино!
Пиърс, облечен само с риза и панталон, пристъпваше предпазливо по грубите греди на палубата с босите си крака и чакаше първото нападение. То дойде бързо, устремно и силно и това не беше учудващо. Пиърс парира удара също така сръчно, макар че отдавна не се беше упражнявал. Сега беше неговият ред. Той атакува агресивно, изтласка Родриго към капитанската каюта и едва не го прониза. Ала испанецът не се боеше от смъртта и се отбраняваше ожесточено.